Ендопротезиране на тазобедрената става – Всичко, което трябва да знаете

Тазобедрената става е една от най-големите и най-стабилни стави в нашето тяло. Представлява сферична става, състояща се от глава (края на бедрената кост), покрита с тънък и гладък слой ставен хрущял, и от ацетабулум (вдлъбнатината на таза). Тези две части са обвити от здрава и плътна ставна капсула, както и от мощни лигаменти и мускули. Въпреки че ставата е голяма и стабилна, нейната анатомия позволява движения във всички посоки – флексия, екстензия, абдукция, адукция, както и ротации. Това я прави изключително важен елемент в биомеханиката на тялото и в извършването на редица движения като ходене, сядане, ставане, качване и слизане по стълби, бягане, както и много други ежедневни функции.

История 

Тазобедреното ендопротезиране започва в началото на XX век, но истинската революция настъпва през 60-те години. Именно тогава се създават първите успешни тазобедрени ендопротези с ниско триене и стабилна конструкция. Тези ранни модели се считат за основа на съвременните импланти и до днес. Оттогава насам са постигнати значителни подобрения в дизайна, биосъвместимостта и издръжливостта на имплантите, както и в самата хирургична техника. Всичко това прави операцията изключително ефективна и безопасна. Днес ендопротезирането е една от най-успешните хирургични процедури в съвременната медицина, с висока степен на удовлетвореност сред пациентите. При правилна индикация и качествено изпълнение имплантите осигуряват стабилност и функционално движение в продължение на 15–25 години, а често и повече.

Показания 

Кога всъщност се прибягва до тази операция?
Ендопротезирането на тазобедрената става далеч не е първата линия на лечение. То се прилага при пациенти със значителна болка, изразено ограничение в подвижността и влошено качество на живот, при които консервативното лечение (физиотерапия и медикаментозна терапия) не дава достатъчно добър резултат. Най-честите медицински състояния, при които се налага смяна на ставата, са:

• Дегенеративни заболявания 

Това са състояния, при които тъканите постепенно се увреждат, а тяхната функция се влошава в резултат на износване, настъпващо с възрастта, системното натоварване и честото травмиране на засегнатата зона. Дегенеративните заболявания могат да се влошат и тяхната прогресия да се ускори в резултат на травми, генетична предразположеност, както и под влияние на други рискови фактори — като наднормено тегло, липса на физическа активност, тютюнопушене и др.

Типичен пример за такова състояние е остеоартритът, известен още като коксартроза, когато става дума за тазобедрената става. Това е и най-честата причина за ендопротезиране на тази става. Коксартрозата бива два основни типа: първична – развива се без конкретна причина, като най-често е свързана с напредването на възрастта, генетичната предразположеност и хроничното натоварване; и вторична – възниква като резултат от травми, вродени деформации или като последствие от други заболявания

Други дегенеративни заболявания, които могат да бъдат причина за смяна на ставата, са напредналият ревматоиден артрит, различни артропатии, както и състояния, които нарушават кръвообращението и храненето на костта — например при аваскуларната некроза. 

• Травматични увреждания

Втората по честота причина за смяна на тазобедрената става са травмите. Те са особено чести при по-възрастни пациенти, при които рискът от падане е повишен, а едновременно с това вероятността от усложнения при зарастване на костта или при извършване на вътрешна остеосинтеза е значително по-висока.

Често се наблюдава и преминаване на травматичните увреждания в дегенеративни, поради неправилно срастване, вътреставни увреждания, както и промяна в начина на натоварване на определени зони от опорно-двигателния апарат като цяло.

• Вродени и придобити деформации

Друга причина за смяна на тазобедрената става са вродените или придобити деформации в зоната. Вроденото непълно развитие на някоя от структурите на ставата — като недоразвит ацетабулум, промяна в шийно-диафизния ъгъл или деформация на главата на бедрената кост — води до нестабилност, поява на артрозни промени и функционални нарушения. Тези изменения с времето могат да наложат необходимостта от ранна смяна на ставата.

• Онкологични заболявания 

При злокачествени или доброкачествени тумори, засягащи някоя от структурите на ставата, отстраняването на тумора често води до трайни нарушения във функцията ѝ. В такива случаи се налага частична или цялостна реконструкция на ставата.

• Ревизионно протезиране

Особено при пациенти, които биват оперирани в по-млада възраст, този момент настъпва по-рано, тъй като по-голямата физическа активност, натоварването и по-дългият период на използване на ставата ускоряват износването на протезата. Затова проследяването, грижата за ставата и поддържането на добра мускулна функция са от ключово значение за удължаване на живота на ендопротезата.

Противопоказания

Не всички хора обаче са подходящи кандидати за тази операция. Макар ендопротезирането да е ефективен и широко разпространен метод, съществуват случаи, при които извършването му не се препоръчва, освен при наличието на специфични медицински показания или специални обстоятелства.

Някои от противопоказанията за извършване на операцията са абсолютни, т.е. тя не се прилага, докато основният проблем не бъде напълно овладян — ако това изобщо е възможно. Такива са например активните инфекции в областта на ставата или системни инфекции, засягащи целия организъм. Ендопротезиране не се препоръчва и при тежки съдови или неврологични нарушения. Ако кръвоснабдяването и храненето на тъканите в засегнатата зона са нарушени, възстановяването след операцията ще бъде значително затруднено, а в някои случаи — дори невъзможно.

Съществуват и относителни противопоказания, при които операцията може да бъде извършена, но с повишен риск и при внимателна преценка на конкретния случай. Такива са някои тежки системни заболявания, като сърдечна или белодробна недостатъчност, както и намалена костна маса и плътност, които затрудняват стабилната фиксация на импланта. Друг важен фактор е липсата на съдействие от страна на пациента — при наличие на психични разстройства, зависимости или отказ от последваща рехабилитация, успешното възстановяване след операцията е силно затруднено. 

Избор на ендопротеза

Изборът на протеза зависи от множество фактори — възрастта на пациента, нивото на физическа активност, състоянието на костите, наличието на съпътстващи заболявания, индивидуалните анатомични особености, както и преценката на лекуващия лекар. Най-често решението какъв тип ендопротеза да бъде поставена се взема от опериращия ортопед, но е добре и вие да сте информирани — да разберете защо се избира определена протеза пред друга и какви са нейните предимства и потенциални недостатъци.

При тоталната ендопротеза се заменят както главата на бедрената кост, така и ацетабулумът. Това е стандартният подход при дегенеративни, възпалителни и тежки травматични увреждания на ставата.

• Предимствата включват възможност за пълно функционално възстановяване и значително облекчаване на болката и другите симптоми при повечето пациенти.
• Недостатъците са, че операцията е по-мащабна и травмираща, изисква внимателна предварителна подготовка и сериозен последващ период на възстановяване.

Фиксация

Фиксацията на ставата към костта може да бъде няколко вида. 

Циментна протеза използва специален костен цимент, с който компонентите на ставата се фиксират стабилно. Това я прави подходяща за по-възрастни пациенти с намалена костна плътност.

• Предимства: Позволява незабавно натоварване след операцията, което води до по-бързо възстановяване.
• Недостатъци: В дългосрочен план е възможно леко разхлабване на компонентите на протезата.

Безциментна протеза е такава, при която компонентите имат специални покрития, позволяващи тяхната интеграция с костта. Този тип протези се използват най-често при по-млади и активни пациенти с добра костна плътност.

• Предимства: Осигуряват дълготрайна стабилност на ставата.
• Недостатъци: Изискват определен период без натоварване след операцията, което забавя възстановяването

Съществува и хибридна протеза, която представлява комбинация от циментна и безциментна част. Изборът на този вариант се прави индивидуално, в зависимост от конкретния случай и характеристиките на пациента.

Повърхност

Съществуват различни материали, използвани при изработката на ендопротезите. Както и при останалите параметри, изборът на материал зависи от множество фактори — възрастта и активността на пациента, състоянието на костите, наличието на алергии и други индивидуални особености. Най-често използваните варианти са следните:

 Метал / Полиетилен – при този вариант главата на бедрената кост се заменя с компонент, изработен от метална сплав, а ацетабулумът (чашката) – от специална медицинска пластмаса (полиетилен) с висока износоустойчивост.

• Предимства: добра биосъвместимост, по-ниска цена и минимален риск от отделяне на метални частици в резултат на триене.
• Недостатъци: полиетиленовата част се износва по-бързо при по-млади и активни пациенти, което може да наложи по-ранна ревизия на ставата.

Керамика / Керамика – при този вариант и двата компонента на ставата са изработени от керамични материали (алуминиева или циркониева). Те осигуряват изключително ниско триене между повърхностите, което значително намалява риска от отделяне на частици и възпалителни реакции.

• Предимства: минимално износване, много гладко и естествено движение, отлична биосъвместимост и дълготрайност — особено подходящи за по-млади и активни пациенти.
• Недостатъци: по-висока цена в сравнение с други варианти и възможност за поява на лек „скърцащ“ или “пукащ” звук при движение с времето.

Метал / Метал – при този вариант както главата на бедрената кост, така и ацетабуларната чашка са изработени от висококачествени метални сплави (най-често кобалт-хромови). Макар днес да се използват по-рядко, отколкото в миналото, тези протези се отличават с изключителна устойчивост на натоварване и износване, което ги прави подходящи за по-млади и физически активни пациенти.

• Предимства: нисък риск от луксации благодарение на по-големия размер на главата, както и минимално механично износване дори при високи натоварвания.
• Недостатъци: възможно е отделяне на микроскопични метални частици вследствие на триене, което може да предизвика възпалителни реакции или повишени нива на метални йони в организма. Поради тези рискове този тип протези днес се прилагат ограничено и само при внимателно подбрани пациенти.

Керамика / Полиетилен – при този вариант главата на бедрената кост е изработена от керамика, която се плъзга върху мека полиетиленова повърхност на ацетабулума. Целта на тази комбинация е да се съчетаят предимствата на двата материала и да се намалят техните недостатъци.

• Предимства: ниско износване, добра биосъвместимост и безопасен материал за организма.
• Недостатъци: все пак се наблюдава постепенно износване при дълготрайна употреба и по-висока цена, дължаща се на керамичната глава.

Дизайн

Според формата и функцията на самата протеза има различни варианти откъм дизайн и функционалности.

• Стандартни протези: Надеждни и функционални при пациенти с нормална анатомия и без усложнения.
• Протези с къси стебла: Предназначени за млади пациенти, като целта е съхранение на повече костна тъкан.
• Протези с дълги стебла (ревизионни): Проектирани за осигуряване на добра фиксация при усложнения или неуспешно предишно ендопротезиране.
• Персонализирани протези: Изработват се при специфични и комплексни случаи, изискващи индивидуално проектиране на дължина, размери, ъгъл и други характеристики.

Разбирането на различните видове протези и материал е важно както за хирурга, така и за пациента, който участва във вземането на решение. Пациентът трябва да е информиран за предимствата, недостатъците и цената на всяка опция, за да може да се направи обмислен и индивидуален избор, съобразен с нуждите и начина на живот.

Подходящ кандидат ли съм за операция?

Да кажем, че човек има дългогодишни оплаквания в областта на тазобедрената става — болка, скованост, ограничен обем на движение, затруднения при ходене, изкачване на стълби или ставане от стол. Често той има познати, които вече са преминали през операция за смяна на ставата и споделят положителни резултати от нея. Въпреки това, е важно да се подчертае, че това е сериозна медицинска интервенция, преди която е необходимо прецизно и индивидуално оценяване на ползите и рисковете. Този процес трябва да се извършва съвместно между лекуващия лекар, пациента и неговите близки, за да се вземе информирано и отговорно решение.

Целта е да се потвърди диагнозата, която налага необходимостта от ендопротезиране, да се определи тежестта на ставното увреждане, да се оцени общото здравословно състояние на пациента и да се изключат евентуални противопоказания за извършване на операцията.

Клиничен преглед 

Процесът започва с обстоен преглед, по време на който се снема пълната медицинска история на пациента. Тя включва информация за продължителността, характера и локализацията на болката, за наличните ограничения в движението, за предишния опит с консервативни терапии, както и подробна анамнеза за минали заболявания, операции и приемани медикаменти.

След това се извършва физически и функционален анализ, който обхваща тестуване на обема на движение в ставата и оценка на мускулната сила в засегнатата зона. Провеждат се различни функционални тестове, свързани с походката и изпълнението на обичайни движения от ежедневието, като на тази база се определя общият функционален статус на пациента.

Образна диагностика 

Рентгенографията е най-често първото образно изследване, което се извършва с цел оценка на състоянието на ставата — а понякога и единственото необходимо. Чрез нея се анализират ставната междина, наличието на деформации в зоната, костни шипове или следи от предходни травми.

В някои случаи обаче, при сложни анатомични деформации или необходимост от това да се анализират тъканните по детайлно (кости, меки тъкани, кръвоносни съдове и др.), се прибягва и до по сериозни образни изследвания, като Компютърната томография (КТ) и ядреномагнитния резонанс (ЯМР). 

Това дава ценна информация за състоянието на структурите на самата става. И макар структурата ѝ невинаги да корелира напълно с начина, по който тя функционира, изследванията предоставят реална представа за състоянието на тъканите, върху които предстои да се извърши операцията

Лабораторни изследвания 

При пациенти стигнали до последната фаза от предоперативната диагностика, се преминава и през рутинните кръвни изследвания, който всеки човек си е пускал. Изследват се основни параметри свързани с функцията на вътрешните органи, възпалението в тялото, както и някои специфични параметри нужни за естеството на самата операция.

Целият процес бива индивидуализиран и координиран между медицинския екип, който включва ортопеди, хирурзи, анестезиолози, физиотерапевти, както и останалият медициснки персонал обвързан с това. Този подход гарантира безопасност на процедурата и максимален шанс за успешно възстановяване. 

Предоперативен период

Предоперативният период започва от момента, в който пациентът и лекуващият лекар вземат решение за ендопротезиране на тазобедрената става. Този етап е ключов за успешната операция и последващото възстановяване. Той включва подходяща физиотерапия, обучение на пациента относно очакванията след операцията, както и подготовка на дома и средата според зададените ограничения и противопоказания след интервенцията.

Физиотерапия

Физиотерапията е една от най-важните части от процеса при ендопротезиране на тазобедрената става, която често се пренебрегва, тъй като пациентите не осъзнават колко важно е да подготвят физически тъканите си и да се обучат за предстоящата интервенция. Тя включва няколко основни елемента:

• Укрепване на мускулатурата – Засилване на мускулите в областта на тазобедрените стави, кръста и долните крайници. Тези тъкани трябва да са силни и издръжливи, за да могат да се натоварват веднага след операцията, което е ключово за бързото раздвижване и възстановяване.
  
  
• Подобряване на обема на движение – Колкото по-подвижна е ставата преди операцията, толкова по-малко ще бъдат ограниченията след нея. Ако пациентът е скован и не може да сгъне краката си напълно преди операцията, малко вероятно е да успее след нея.
  
  
• Обучение за следоперативни упражнения – Пациентът се подготвя за упражненията, които ще изпълнява веднага след операцията. Това улеснява процеса и помага на пациента да се чувства уверен и подготвен още докато е в болницата.
• Обучение на пациента за правилно използване на помощни средства – включва инструкции за ходене, безопасно качване и слизане по стълби, ставане и сядане, както и придвижване с различни помощни средства. Пациентът се запознава с правилната техника за вдигане на предмети от земята, обличане, обуване и изпълнение на други ежедневни дейности, за да се намали рискът от травми и да се улесни самостоятелността след операцията.
  

• Запознаване с противопоказанията за движение след операцията – в зависимост от вида на операцията и достъпа до ставата съществуват специфични ограничения, които пациентът трябва да спазва. Обикновено те са временни и важат за няколко месеца след операцията, но стриктното им спазване е от ключово значение за безопасното възстановяване.
• Подготовка на дома – Това включва осигуряване на безопасна среда за придвижване и намаляване на риска от падания. Важни мерки са улесняване на достъпа до всички необходими предмети без излишни усилия или навеждане, повдигане на височината на столове, тоалетни седалки и легло, за да се минимизира сгъването при сядане. Освен това, подкрепата от страна на близки и приятели е изключително ценна, особено в първите дни след операцията.

 

Оперативен период

Тук ще разгледаме как протича оперативният процес и какво да очаквате по време на престоя си в болничното заведение.

Подготовка преди операция

• Информирано съгласие – Пациентът подписва документи и се информира подробно за естеството на процедурата, възможните рискове, ползи и очаквания.
• Прегледи и изследвания – Извършват се допълнителни рутинни прегледи и изследвания непосредствено преди операцията.
• Медикаменти и хранене – Спират се определени медикаменти и се дават инструкции за хранене и пиене преди процедурата.
• Хигиена и подготовка на зоната – Включва почистване и премахване на окосмение в областта на операцията, най-често извършвано от медицинския персонал.
• Инструктаж за анестезията и операцията – Пациентът получава информация за начина на анестезиране и стъпките на самата процедура, за да бъде подготвен психически и физически.

Анестезия 

Изборът на анестезия зависи от здравословното състояние на пациента и предпочитанията на опериращия екип.

• Спинална / Епидурална – Осигурява добро обезболяване с по-малко рискове и усложнения.
• Обща анестезия – Прилага се при противопоказания за регионална анестезия или по желание на пациента.
• Комбинирана анестезия – Съчетава предимствата на регионалната и общата анестезия, позволявайки оптимално обезболяване и бързо постоперативно възстановяване.

Оперативен достъп

Оперативният достъп представлява начинът, по който хирургът достига до тазобедрената става по време на ендопротезирането. Изборът на достъп е ключов, тъй като влияе върху редица фактори: риска от усложнения и противопоказания след операцията, скоростта и ефективността на последващото възстановяване и физиотерапия, както и естетичния резултат (размерa и разположението на белега).

Различните оперативни достъпи определят кои меки тъкани се нараняват, какви са рисковете от луксации и какво е следоперативното възстановяване. Най-често използваните оперативни достъпи са переден, страничен и заден. Всеки от тях има свои предимства и особености, а изборът се прави индивидуално според анатомията на пациента, състоянието на ставата и опита на хирурга.

Преден

Предният достъп се осъществява през предната част на бедрото и се отличава с това, че при него мускулите не се режат, а се отместват, което води до по-малко болка, по-бързо възстановяване и по-нисък риск от луксации благодарение на запазената мускулна стабилност около ставата.

• Недостатъци: Този достъп се прилага сравнително по-рядко, тъй като изисква специфична хирургична техника и специализирано обучение. Освен това не е подходящ при всички пациенти — например при едри хора или при случаи, които изискват ревизионна операция, поради затруднен достъп и ограничена видимост на ставните структури.
• Противопоказания след операция:
  При предния достъп трябва да се внимава с екстензията на тазобедрената става (кракът да не отива назад зад тялото) и с външната ротация (завъртане на коляното навън). Рискови са движения като големи крачки, изпъчване на тялото назад и усукване на крака при завъртане

Страничен (Латерален)

Страничният достъп се осъществява през страничната част на бедрото, преминавайки през мускулите около таза. Този подход осигурява отлична визуализация на ставата и нисък риск от луксации, което го прави един от най-често използваните варианти. Подходящ е за повечето пациенти, тъй като осигурява добра стабилност и контрол върху позиционирането на имплантите.

• Недостатъци: При този метод се засягат част от мускулите, отговорни за стабилността на таза и походката, което може да доведе до временна слабост, накуцване и повече болка в ранния следоперативен период.
• Противопоказания след операция:
  След страничен достъп е важно да се избягва прекомерно отвеждане на крака встрани и външна ротация (завъртане на коляното навън). Трябва да се внимава при странично накланяне на тялото и да не се лежи на оперираната страна в първите седмици. Препоръчва се използване на помощни средства (патерици или бастун), за да се намали накуцването и да се подпомогне възстановяването на нормалната походка.

Заден

Задният достъп е най-често използваният метод, тъй като повечето хирурзи са обучени именно в тази техника. При него се достига до ставата през странично-задната част на тазобедрената област, като се преминава през част от седалищната мускулатура. Този подход осигурява отлична видимост и достъп, което прави операцията по-бърза и по-ефективна.

• Недостатъци: При този метод се засягат мускули, стабилизиращи ставата, което води до по-висок риск от луксации и по-бавно функционално възстановяване.
• Противопоказания след операция:
  Изключително важно е да се избягва сгъване на тазобедрената става над 90°, кръстосване на краката и вътрешна ротация на коляното (завъртане навътре). Именно този тип достъп изисква и подготовката на домашната среда – повдигане на столове, легло и тоалетна седалка, както и избягване на навеждането и вдигането на предмети от пода.

Важно е да знаете как точно е извършена операцията, тъй като видът на хирургичния достъп определя кои движения трябва да избягвате, какви ограничения да спазвате и как да се възстановявате безопасно. Това знание ви помага да разбирате препоръките на физиотерапевта и да участвате активно и информирано в собственото си възстановяване.

 

Постоперативен период

Този период е от ключово значение за дългосрочния успех на ендопротезирането на тазобедрената става. В него ще разгледаме основните етапи на възстановяване и ще обърнем специално внимание на рехабилитацията, която играе решаваща роля за пълното функционално възстановяване и връщането към двигателна активност.  

Ранна фаза (първите 7 дни)

Това е периодът, който обикновено се прекарва в болничното заведение под наблюдението на медицинския екип. Следи се възстановяването от операцията и се контролира рискът от следоперативни усложнения.

През този етап ще ви бъдат предписани медикаменти – антибиотици, антикоагуланти и обезболяващи при нужда. Ще бъдете насърчени да се раздвижите още в първия ден след операцията, с цел предотвратяване на тромбози и стимулиране на мускулната активация.

В зависимост от вида на фиксацията и оперативния достъп се подбират подходящи упражнения и постепенно натоварване на оперирания крайник, винаги под контрола на физиотерапевт или лекар.

Средна фаза (от 1 седмица до 2 месеца)

Целта в тази фаза на възстановяване е физическото възстановяване след операцията. Усилията са насочени към:

• Подобряване на обема на движение в ставата.
• Активация и заздравяване на мускулите в областта на таза, долните крайници и гърба.
• Подобряване на походката, баланса и цялостната функционалност на пациента.

Особено важно е обучението за безопасно ходене, качване и слизане по стълби, сядане и ставане, използвайки помощни средства като проходилка, патерици или бастуни. Те се използват до постигане на сигурна и самостоятелна походка, като времето за това зависи от индивидуалните възможности и нужди на пациента.

Продължава проследяването на състоянието, включително контролни прегледи, оценка на зарастването на раната и състоянието на импланта чрез образни изследвания. При необходимост се правят корекции в насоките, медикаментите и рехабилитационната програма.

Късна фаза (от 2 месец до 1 година)

Това е периодът, в който повечето пациенти постепенно достигат пълно възстановяване на функцията на тазобедрената става. Рехабилитацията продължава с упражнения за възстановяване на сила, издръжливост и симетрия на движенията. В тази фаза се допускат по-сложни движения и по-големи натоварвания – клякане, навеждане, ходене по неравен терен и по-продължителни физически активности.

При добра функция, липса на болка и качествен живот пациентите могат да се върнат към нормалните ежедневни дейности и дори към спорт, с изключение на екстремни и рискови движения (резко сгъване, усукване, силна компресия на ставата).

За дълготраен живот на ендопротезата препоръчваме поддържане на здравословно тегло за намаляване на натоварването в зоната, избягване на екстремни спортове и рискови движения, особено при по-активни пациенти, както и редовни прегледи особено при поява на оплаквания.

Постоперативният период е не по-малко важен от самата операция. Пълното и оптимално възстановяване изисква активното участие на пациента, а грижата за протезата е ключова за удължаване на нейния живот и поддържане на нормалната функция на ставата.

 

Потенциални усложнения

Макар високоефективна и относително безопасна процедура, ендопротезирането на тазобедрената става, както други медицински интервенции и операции носи потенциални рискове от различни усложнения. Ранното разпознаване и своевременното им третиране са изключително важни за бързото разрешаване на проблема, и предпазването на импланта и неговите функции. 

Ранни усложнения (в първите няколко седмици/месеци)

• Хематоми – Често срещани непосредствено след операцията. Могат да увеличат риска от възпаление и инфекция и се адресират при необходимост.
• Инфекции – Могат да бъдат повърхностни (засегната кожа и подкожни тъкани) или дълбоки (засегната ставата и протезата). Дълбоките инфекции изискват по-агресивно лечение. Следете за зачервяване, подуване, болка и треска и се консултирайте с лекуващия лекар при съмнение. Профилактиката включва строга стерилност и контрол на придружаващи заболявания.
• Луксации/дислокации на ставата – Най-чести през първите месеци след операцията. Причиняват се от мускулна слабост, грешно поставяне на импланта или рискови движения. При болка, невъзможност за движение или видима деформация потърсете медицинска помощ. Понякога разместването може да се коригира консервативно, в други случаи е необходима оперативна ревизия на импланта.
• Тромбемболични усложнения – Възникват поради имобилизация, самата операция или рискови фактори като възраст, затлъстяване, тютюнопушене, дехидратация и възпаление. Симптоми включват болка и подуване на долния крайник, задух и учестено сърцебиене. При тяхното проявление потърсете медицинска помощ незабавно.

Късни усложнения (месеци/години след операцията)

• Разхлабване на протезата – Причинява се от механични, биологични или хирургически фактори, като неправилно поставяне на импланта, отслабване на костната структура или прекомерни натоварвания. Симптоми могат да бъдат звук, нестабилност, болка и ограничен обем на движение. Образните изследвания помагат за диагностика, а най-често решението е ревизия на импланта.
• Фрактури – Могат да възникнат при травми или напреднала остеопороза около протезата. При внезапна болка и невъзможност за движение се изисква рентгенография и лечение.
• Износване на протезата – Зависи от материала на компонентите и може да се прояви с загуба на стабилност, болка и специфични звуци. Решението обикновено е ревизионна операция и подмяна на импланта.
• Притискане/захващане на компоненти – Представлява неправилно триене или блокиране на частите на протезата, причинено от поставяне на импланта или дегенеративни промени. Симптомите могат да бъдат болка, ограничение в обема на движение, слабост и нестабилност. Често лечението е консервативно чрез физиотерапия, но понякога се налага оперативна намеса.
• Хронична болка – Може да се дължи на разместване, разхлабване или проблеми с меките тъкани. Необходима е оценка от лекар и физиотерапевт, като лечението може да бъде консервативно или оперативно в зависимост от случая.

Бихме искали да направим една вметка. Това, че съществуват възможни усложнения, не означава, че непременно ще ги изпитате. Споделяме тази информация, за да сте информирани и да знаете как да реагирате при нужда, а не защото всеки пациент ще има проблеми след ендопротезирането.

В живота винаги има рискове – пресичане на улица, подхлъзване в банята или загуба на равновесие по стълбите също могат да доведат до проблеми. Същото важи и за операцията, но с правилна подготовка, грижа и проследяване, повечето хора се възстановяват успешно и без проблеми.

За тези, които се притесняват от усложнения –  гледайте от позитивната страна – смяната на ставата може да ви върне качеството на живот, да ви освободи от болка и ограничения и да ви позволи да се наслаждавате на ежедневието отново пълноценно. Рискът съществува, но ползите често значително надхвърлят потенциалните проблеми

Ревизионно ендопротезиране

Ревизията на ендопротезата представлява повторна хирургична интервенция, при която се подменя частични или изцялло първоначално поставената тазобедрена ендопротеза. Тази процедура не се прави ако няма сериозна причина за това, тъй като е по-сложна и рискова в сравнение с първичното ендопротезиране, и често се извършва при наличие на увредена костна тъкан, инфекции или други усложнения. 

Причините за ревизия на ендопротезата най-често са постоперативни усложнения – инфекции, разхлабване, фрактури, дислокации, както и естественото износване на импланта, налагащо неговата подмяна.

Тази операция често е по-трудна за изпълнение и възстановяване, поради дефекти на костта, които изискват специални импланти, както и заради повторно увреждане на мускулатурата и ставните елементи, което прави зоната по-слаба и нестабилна.

Възстановяването след ревизионна операция изисква интензивна рехабилитация. Макар процесът да протича по-бавно и внимателно, в повечето случаи той е ефективен и успешен. Прогнозата за пълно възстановяване и продължителността на рехабилитацията зависят от индивидуалното състояние на пациента и причината за ревизията.

 

Резултати

Ендопротезирането на тазобедрената става е една от най-успешните оперативни интервенции в ортопедията, с отлични резултати по отношение на облекчаване на болката и възстановяване на функцията.

Има множество научни данни, които показват значително подобрение в болката и способността за движение след операция (над 70%) [1]

Освен това, голяма част от пациентите са удовлетворени от решението си да се подложат на интервенцията (над 85%) [2]

Разбира се, качеството на самата операция, подходящият избор на протеза и последващата рехабилитация имат ключово значение за успеха и дълготрайността на резултатите.

 

Дълголетие на импланта

Средният живот на съвременните тазобедрени ендопротези е между 15 и 25 години, като множество фактори могат да повлияят на тяхната издръжливост и функционалност. [3]

Фактори влияещи на дълголетието на импланта са:

• Възраст: при по-млади и по-активни пациенти износването настъпва по-бързо.
• Рискови фактори: наднормено тегло, хронични заболявания и инциденти могат да ускорят износването.
• Материал: някои протези са по-податливи на износване; керамичните и комбинираните покрития са по-устойчиви и дълготрайни.
• Поставяне: неправилното позициониране на импланта може да ускори износването.
• Постоперативни усложнения: инфекции, разхлабване и други проблеми влияят негативно върху живота на протезата.

Въпреки това, има случаи, при които имплантите издържат и над 25 години [4]. Все още обаче липсват достатъчно данни, които да определят максималния им потенциал при липса на усложнения и добра грижа от страна на пациента.

Като цяло ендопротезирането значително подобрява качеството на живот, като облекчава хроничната болка, възстановява подвижността и позволява на пациентите да се завърнат към предишният си начин на живот (работа, спорт, социални контакти). 

Въпреки че самата операция е  ефективна сама по себе си за всички тези ползи, физиотерапията и рехабилитацията са ключов фактор за  пълното възстановяване и повишаване на качеството на живот [5].

Защо е важно да знаете всичко това?

 Ендопротезирането на тазобедрената става е сложна, но изключително успешна хирургична процедура, която има силата да промени живота ви — да върне подвижността, да облекчи болката и да подобри качеството ви на живот. Смяната на става е процес, който изисква активно участие, търпение и добра информираност от ваша страна. Колкото повече знаете за операцията, рехабилитацията и възстановяването, толкова по-уверено и спокойно ще преминете през всеки етап.

Целта на тази статия е да събере на едно място най-важната информация и да ви помогне да вземате информирани решения по пътя към по-добро движение и живот без болка. 

 

Често задавани въпроси

Колко време трябва да спазвам противопоказанията за движение?

Противопоказанията за движение след операция обикновено се спазват около 3 месеца, но при някои пациенти с определени рискови фактори ограниченията могат да продължат по-дълго или дори да останат пожизнено. Целта на тези ограничения е да се осигури достатъчно време за зарастване на меките тъкани и да се намали рискът от луксация. Най-сигурният подход е да се следват указанията на хирурга и физиотерапевта, тъй като те могат да дадат най-точните насоки според вида на операцията и индивидуалното ви състояние.

Кога ще мога да започна да излизам и да ходя самостоятелно?

Темпото на възстановяване зависи от стабилността, силата на мускулатурата, вида на фиксацията и указанията на хирурга. Ето ориентировъчни насоки, които да ви дадат представа за прогреса, но помнете — всичко е строго индивидуално и трябва да се съобрази със състоянието ви. Винаги следвайте инструкциите на вашия лекар или физиотерапевт.

• До 2 седмици – Ходене с две помощни средства (патерици или проходилка) основно у дома и на кратки разстояния. Целта е да се избегне претоварване и да се намали рискът от падане.
• От 2 до 8 седмица – Ходене с помощни средства (патерици) и кратки излизания навън по равен терен, без препятствия.
• От 8 до 12 седмици – Преход към едно помощно средство (патерица или бастун). Разходки до 20–30 минути, 2–3 пъти дневно.
• След 12 седмици – Ходене без помощни средства, ако няма болка, накуцване или нестабилност. Натоварването се увеличава постепенно, като се избягват резки движения и претоварване.

Ако не сте сигурни в стабилността си — по-добре удължете използването на помощно средство с още една седмица, отколкото да рискувате претоварване, падане или луксация.

Кога мога да започна да качвам и слизам стълби?

Стълбите са значително натоварваща активност, особено в ранните етапи на възстановяване, затова е важно да не бързате и да се съобразите с текущото си ниво на сила и контрол. Следвайте указанията на вашия физиотерапевт.

Техника:

• Качване: първо здравият крайник → помощни средства → оперираният крайник
• Слизане: първо оперираният крайник + помощни средства → здравият крайник

• До 2 седмици – Избягвайте стълби. Ако е наложително, използвайте две помощни средства и придружител (например физиотерапевт), който да покаже правилната техника.
• От 2 до 8 седмица – Качване и слизане на малък брой стъпала с две помощни средства или едно + парапет.
• От 8 до 12 седмици – Качване и слизане с едно помощно средство или перила.
• След 12 седмици – Качване и слизане без помощни средства, при достатъчна сила, контрол и издръжливост.

 Винаги взимайте стъпалата едно по едно и избягвайте твърде големи крачки. Не носете тежки предмети поне в първите няколко месеца. Това намалява риска от падане и претоварване на оперирания крайник.

Кога мога да започна да шофирам?

Шофиране след операция на тазобедрената става обикновено се разрешава към края на 2-ия месец, като това зависи силата и контрола на оперирания крайник. Важно е да няма болка, и да има достатъчно обем на движение и за да може човек комфортно да заеме и задържи необходимата позиция. 

Има разбира се значение дали карате автомобил с ръчни скорости или автоматик.
При опериран ляв крак, карането на автомобил с автоматична скоростна кутия може да започне още в края на 1-ия месец. 

Започнете с кратки маршрути и спокоен трафик, като постепенно увеличавате продължителността и натоварването.

Кога мога да започна да ходя на работа?

Връщането към работа зависи изключително много от естеството на вашата работа и нивото на двигателна активност, което тя изисква.

При седяща/офис работа е важно да имате достатъчно контрол, сила и издръжливост на оперирания крайник, както и да можете комфортно да заемате и задържате работната си позиция. Трябва да можете свободно да ставате и сядате и да издържите целия работен ден. Обикновено това е възможно след около 1 месец от операцията.

При работа на крак или такава, изискваща ходене и физическо натоварване, връщането може да се забави, докато не възстановите напълно мускулатурата и стабилността на ставата. Това обикновено отнема от 3 до 6 месеца, в зависимост от тежестта на натоварването.

Не бързайте да се връщате на работа преди да сте готови физически и психически. Винаги се консултирайте с вашия лекар или физиотерапевт, тъй като те могат да дадат препоръки, съобразени с вашия конкретен случай.

Кога мога да започна да карам колело?

Колоезденето е чудесна форма на движение, която подпомага силата, издръжливостта и координацията, но също така натоварва тазобедрените стави. Затова се препоръчва да се изчака поне 3–6 седмици преди да се започне, и то само при добра подвижност и стабилност на мускулатурата. Началото обикновено е на велоергометър, с по-високо разположена седалка (до около 90° сгъване в ставата), след което постепенно се намалява височината и се увеличава съпротивлението.

Карането на колело навън е подходящо след 3–6 месеца, според индивидуалното възстановяване, силата и контрола върху тялото. Основният риск е свързан не толкова с въртенето на педалите, колкото с възможността за загуба на баланс и падане.

 

Кога мога да започна да спортувам ?

Това е силно индивидуално и зависи от множество фактори. Освен вида спорт, време от операцията, причината за интервенцията, възрастта и общата двигателна кондиция, важно е и състоянието на меките тъкани и стабилността на ставата.

Като физиотерапевти не се водим само от изминалото време, а оценяваме пациента по конкретни критерии:

• Ходене без куцане за продължително време и без помощно средство (30-40+ мин)
  Липса на болка по време на двигателна активност, както и вечер/нощем
• Пълен обем на движение в ставата, необходим за ежедневните дейности и конкретния спорт
• Симетрия в силата и издръжливостта на двата крайника ≥ 80–90%
• Липса на компенсации при едностранни (унилатерални) упражнения и при баланс
• Одобрение от лекуващия лекар/хирург след контролен преглед

Времето от операцията е важно за заздравяването на структурите, но дори да е изминала една година, ако не покривате повечето от тези критерии, препоръчваме консултация със специалист преди завръщането към спорт. Това ще намали риска от претоварване, травма или усложнения.

Спортовете могат да се разделят в различни категории според натоварването и ефекта им върху тялото. Посочените срокове са ориентировъчни и строго индивидуални, като винаги трябва да се съобразяват с препоръките на вашия физиотерапевт/хирург. [6]

• Нискоинтензивни дейности – разходки, плуване, велоергометър, кростренажор и други леки кардио активности. Обикновено могат да се започнат сравнително скоро – около 3 месеца след операцията, според възможностите на пациента.
• Умерено интензивни дейности – туризъм, планинско ходене, каране на колело навън, тренировки във фитнеса и с тежести. Обичайният период за връщане е между 3 и 6 месеца, когато има достатъчна сила, стабилност и контрол.
• Високоинтензивни и контактни спортове – бягане, скачане, ракетни спортове, групови и бойни спортове, зимни спортове и др. Обикновено се препоръчват след 9–12 месеца, за да се даде време за пълно възстановяване и минимизиране на риска. При някои пациенти, в зависимост от рисковите фактори, тези спортове могат да бъдат ограничени напълно, тъй като носят твърде висок риск за импланта и качеството на живот при евентуални усложнения.

Кога трябва да се изчака за завръщане към спортна дейност ?

Ако все още имате симптоми като болка, подуване, ограничение в движението или приемате медикаменти за контролиране на тези оплаквания, е важно да се консултирате с вашия хирург или физиотерапевт, преди да увеличавате двигателната активност и натоварването на ставата чрез какъвто и да е спорт.

Мога ли да ползвам сауна, джакузи или горещ минерален басейн?

Това е често срещан въпрос, който е важно да бъде обсъден. Тези активности се препоръчват да бъдат ограничени през първите няколко месеца след операцията (поне 2–3 месеца) поради няколко основни причини:

Високата температура води до разширяване на кръвоносните съдове и повишено кръвообращение в областта на операцията. Това може да увеличи отока и болката, както и да забави възстановяването.

Топлата и влажна среда създава предпоставка за инфекции, особено когато белегът и меките тъкани все още не са напълно заздравели и кожата не осигурява оптимална бариера срещу външни замърсители. Всяка инфекция в тази фаза е рискова.

Разбира се на такива места винаги има риск от подхлъзване/падане, тъй като подовете в тези помещения често са мокри и хлъзгави, а в ранния период след операцията балансът, силата и реакциите все още не са напълно възстановени. Дори леко подхлъзване може да причини травма или луксация.
Препоръчваме да изчакате с тези активности, докато тъканите заздравеят напълно и не се възстанови контрола, силата и баланса на оперирания крайник.

 

Кога мога да започна да водя полов живот след смяна на тазобедрената става?

Макар въпросът да изглежда необичаен, той е напълно нормален и логичен – много хора се притесняват кога могат да се върнат към интимна активност след операция. Тъй като често хората не се осмеляват да зададат този въпрос директно, ще отговорим предварително: сексуалната активност също е форма на двигателна активност и има има значение кога и как може човек да се завърне към нея. 

Възобновяването на тази активност е често, когато са покрити основните функционални критерии, подобни като при лек спорт/кардио активност. Това са:
– Липса на силна болка
– Достатъчен обем на движение в ТБС
– Достатъчно контрол и стабилност на оперирания крайник
– Липса на дискомфорт при задържане на определена поза за по продължително време 

Разбира се това колко болка е допустимо, какъв обем е необходим и колко сила и издръжливост е нужна трябва да се консултира с вашият физиотерапевт, тъй като е доста индивидуално и доста зависи от вида операция. Често сроковете при повечето хора са в рамките на 4-8 седмици след операцията. 

Подходящи позиции в началните етапи могат да бъдат:

• Легнали по гръб, с партньора/партньорката отгоре (до 90° сгъване в тазобедрената става)
• Странични пози с възглавница или опора между коленете за допълнителна стабилност
• Полуседнали позиции, при които обемът на движение в ставата е ограничен и лесно контролиран

Важно е в началото да се избягват пози и движения, които увеличават риска от луксация, като:

• дълбоко сгъване над 90°,
• рязко усукване или вътрешна ротация на крака,
• позиции с голям натиск или натоварване върху оперирания крайник.

След операцията меките тъкани и ставната капсула се нуждаят от време, за да заздравеят и стабилизират областта. Затова правилният избор на позиции и контролирани движения в този период намаляват риска от усложнения, болка и прекомерно напрежение, и ви позволяват да се върнете към интимността с партньора си безопасно.

 

Колко струва смяната на ТБС в България?

Операцията за смяна на тазобедрена става в България може да бъде извършена както по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), така и частно. Цената варира в зависимост от избрания метод на заплащане, лечебното заведение, както и вида на протезата.

Когато операцията се извършва по НЗОК, тя се покрива по клинична пътека № 218 и включва:

• болничния престой и лечението;
• предоперативните изследвания, медикаментите в болницата, както и анестезията;
• хирургичния екип и самата операция;
• до 2 контролни прегледа след изписването – обикновено на 14-ия ден и на 30-45-ия ден;
• както и част от цената на протезата.

НЗОК покрива само част от стойността на протезата и заплаща суми между 970 лв. и 1435 лв. според вида, модела и типа на импланта. Тъй като пазарната стойност на протезите често варира между 2000 и 6000+ лв., пациентът реално доплаща само разликата. [7]

Също така всеки пациент заплаща допълнително потребителска такса от 5,80 лв. на ден за престой в болницата, но не повече от 10 дни годишно (освен ако не е освободен от тази такса).

Рехабилитацията след операцията може да бъде част от клиничната пътека и да се покрива от НЗОК за период до 7 дни, ако е издадeно направление. Възможно е и допълнително заплащане, в зависимост от избора на лечебно заведение и вида на провежданата рехабилитация. [8]

При смяна на тазобедрената става на частно всички разходи се заплащат изцяло от пациента. Това означава, че трябва да бъдат покрити:

• оперативната процедура;
• медицинският екип;
• престоят в болницата;
• изследванията и консумативите;
• пълната стойност на импланта.

В зависимост от лечебното заведение, вида на протезата и използваните материали, общата цена може да варира от 10 000 до 18 000+ лв.

Източници

Weintraub MT, Salmons HI, Taunton MJ, Trousdale RT. Satisfaction in Patients Requesting Contralateral Direct Anterior Approach After Ipsilateral Posterior Total Hip Arthroplasty: A Crossover Study. J Arthroplasty. 2025 Aug;40(8S1):S130-S134.e2. doi: 10.1016/j.arth.2025.03.075. Epub 2025 May 13. PMID: 40633983.

Evans JT, Evans JP, Walker RW, Blom AW, Whitehouse MR, Sayers A. How long does a hip replacement last? A systematic review and meta-analysis of case series and national registry reports with more than 15 years of follow-up. Lancet. 2019 Feb 16;393(10172):647-654. doi: 10.1016/S0140-6736(18)31665-9. Epub 2019 Feb 14. PMID: 30782340; PMCID: PMC6376618.

Fa-Binefa, Manel et al. “Hydroxyapatite-coated total primary hip replacement: 28-year follow-up survivorship.” HIP International 35 (2025): 159 – 166.

Mariconda M, Galasso O, Costa GG, Recano P, Cerbasi S. Quality of life and functionality after total hip arthroplasty: a long-term follow-up study. BMC Musculoskelet Disord. 2011 Oct 6;12:222. doi: 10.1186/1471-2474-12-222. PMID: 21978244; PMCID: PMC3204273.

Sowers CB, Carrero AC, Cyrus JW, Ross JA, Golladay GJ, Patel NK. Return to Sports After Total Hip Arthroplasty: An Umbrella Review for Consensus Guidelines. Am J Sports Med. 2023 Jan;51(1):271-278. doi: 10.1177/03635465211045698. Epub 2021 Oct 20. PMID: 34668788.