Не минава и ден в практиката ни като физиотерапевти, в който пациентите да покажат, че не знаят какво всъщност е това физиотерапия. Някой път е още с влизането в кабинета, при което заявяват, че са насочени от лекар за рехабилитация. Друг път идват и казват, че не искат физиотерапия, тъй като вече им е правен лазер, магнит, ултразвук и др., нямат резултати и затова търсят кинезитерапевт, който да ги раздвижи. Или пък са чули, че при нас се прави мануална терапия, а пък те имат нужда от масажист, който да ги “намачка”.
Оставаме настрана самоназначаването на лечение, което само по себе си е проблем, нормален за нашите ширини. Не сме много сигурни, че повечето пациенти разбират какво точно правят физиотерапевтите и каква е ролята им в рехабилитационния процес. И да, рехабилитация и физиотерапия не са едно и също нещо, макар че се използват като взаимозаменяеми термини. Това, за съжаление, не се среща само при обикновените хора, имащи нужда от лечение. Има и медицински специалисти, които не знаят каква точно е разликата между тези термини и това допълнително обърква пациентите.
Ние, разбира се, не обвиняваме хората, че нарочно ни наричат масажисти или не ни уважават. Те просто не знаят и причините за това са няколко. От една страна, години наред е имало и продължава да има различни наименования на професията в България, което не помага на и без това обърканите хора. От друга страна, никой не е седнал да им обясни на лесен и разбираем език защо така се случва и как могат да се ориентират.
Някой ще си каже: „Ама какви са тези глупости, бе, голяма работа на кой как ще му се вика – важното е пациентите да са добре и да успеем да помогнем.“
Тук проблемът не е просто семантика, а е чисто практически. Има пациенти, които търсят специално физиотерапевт, кинезитерапевт или рехабилитатор в очакване, че ще се извършват различни неща и ще им се помогне по различен начин, което реално не е вярно. С тази статия се надяваме да изясним това объркване и да помогнем на повече хора да направят по-добър и информиран избор, с който да успеят да си намерят специалист бързо и ефективно.
Нека да разясним някои термини, като ги разгледаме един по един.
Съдържание
Физиотерапия
Световната конфедерация по физиотерапия (World Physiotherapy) определя професията така:
„Физиотерапията е професия в сферата на здравеопазването, практикувана от лица, наричани физиотерапевти, с цел изграждане, поддържане и възстановяване на движението и функционалните способности на хората през целия им живот.“
Начинът, по който физиотерапията постига своите цели, е чрез прилагането на своите средства. Това са физическите упражнения, функционалните тренировки, обучението, комуникацията с пациентите, мануалната терапия, както и естествените и преформирани физикални фактори.
Тук отваряме една скоба – физиотерапията използва физическите упражнения и масажа, например, като средство, но физиотерапевтите не са кондиционни треньори, нито пък са просто масажисти. Това си е отделна професия, включваща множество различни компетенции, която заема важна роля в цялостната рехабилитация на пациентите.
Малко по-подробно за историята на физиотерапията, нейната роля и интеграция в обществото разказахме в тази статия.
Добре, физиотерапията е ясна, а какво е тогава кинезитерапия?
Кинезитерапия е термин, идващ от гръцките думи kinesis – означаващ „движение“ и therapeia – означаващ „терапия/лечение“, или с други думи – кинезитерапия е „лечение чрез движение“.
Много хора смятат, че кинезитерапия и физиотерапия са две различни професии, изпълняващи две различни роли в обществото, което не е вярно.
Кинезитерапия е просто друго име на физиотерапията и, макар буквалният превод да не е еднакъв, става въпрос за една и съща професия с идентични история, компетенции и роля в обществото. За „кинезитерапия“ вместо „физиотерапия“ като наименование на професията са приели да се използва в малък брой неанглоговорящи държави – Франция, България, Румъния, Литва, Люксембург, Белгия, Чили, Парагвай, Руанда и Мавриций.
Рехабилитация
Ако кинезитерапията и физиотерапията са едно и също нещо, то тогава рехабилитацията най-вероятно е подобно? Сигурно неведнъж сте чували израза „физиотерапия и рехабилитация“ за описание на професията пред пациентите. Всъщност тук е голямата разлика между тези термини и причината да не се използват като синоними.
Рехабилитацията представлява цялостния процес на възстановяване на функционалните способности на пациентите. Тези способности могат да бъдат физически, емоционални или когнитивни и са жизнено важни за ежедневния живот. Загубата им може да е в резултат от болест, травма или като последица от някакво лечение. Рехабилитацията може да помогне на тези хора да възвърнат способността си да са независими и пълноценни членове на обществото.
Целта на рехабилитацията е различна за всеки един пациент. Тя зависи от това какво е създало проблема, дали нарушената функция е временна или постоянна, кои способности са загубени и колко значим е всъщност проблемът за дадения индивид. Това, от което се нуждае някой като рехабилитация, може да варира значително, дори и при една и съща диагноза или болест.
Нека да дадем пример:
- Човек, претърпял инсулт, може да има нужда от рехабилитация, за да възстанови говора и способността да се самообслужва.
- Пациент, страдащ от кардиореспираторно заболяване, може да има нужда от белодробна рехабилитация, чрез която да подобри своето дишане, издръжливост и качество на живот.
- Спортист, получил сериозна травма и впоследствие операция, може да има нужда от рехабилитация за възстановяване на спортните си постижения и способността да натоварва тялото си.
Както виждате, в зависимост от проблема и състоянието, цялостната рехабилитация не изисква само физикална терапия. Пациентите много често се нуждаят и от медикаментозна терапия, когнитивна терапия, психотерапия, ерготерапия, професионална терапия, логопедична терапия, хранителен режим и много други.
Рехабилитацията обаче рядко бива извършвана само от един човек. В повечето случаи с пациентите работи екип от специалисти, или така нареченият мултидисциплинарен екип. В него вземат участие лекари (ортопеди, невролози, хирурзи и т.н.), физиотерапевти, ерготерапевти, психолози, диетолози, логопеди, протезисти, социални работници, семейството на пациента и др.
Макар често хора с различни оплаквания да търсят директно физиотерапия – и това да бъде достатъчно за разрешаване на техните проблеми – физиотерапевтите са само част от този екип и имат своите функции. Неправилно е да наричаме физиотерапевтите „рехабилитатори“, защото при възстановяването на пациентите всички гореизброени специалисти са част от процеса. Лекарите са рехабилитатори, психолозите са рехабилитатори, логопедите са рехабилитатори и дори членовете на семейството на пациента са рехабилитатори – по един или друг начин.
Защо тогава се получава объркване между хората и медицинските специалисти? Има две основни причини, които ще разгледаме сега.
Първата причина е свързана с обучението на специалистите. В България има няколко варианта да се обучиш и да се занимаваш професионално с физиотерапия.
Първият вариант е да завършиш университет, чрез който да придобиеш бакалавърска степен по специалност „Кинезитерапия“. Както вече стана ясно – „кинезитерапия“ и съответно „кинезитерапевт“ е българското наименование на професията „физиотерапевт“.
Тази специалност, например, се предлага в университети като МУ – София, МУ – Плевен, НСА – Васил Левски и е с продължителност 4 години.
Втори вариант – и тук започва объркването – е да се завърши друго университетско обучение по подобна специалност, наречена „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“. При нея също се придобива бакалавърска степен с продължителност на следването 4 години.
Университети, предлагащи тази специалност в България, са СУ „Св. Климент Охридски“, както и МУ – Пловдив.
Трети вариант, чрез който човек може да се занимава с физиотерапия – не по-малко странен – е като завърши друго учебно заведение, колеж, и придобие образователна степен „Професионален бакалавър“ по специалност „Рехабилитация“ с продължителност на обучението 3 години.
Колежи, предлагащи тази специалност, са Медицински колеж – София и Медицински колеж – Варна.
След като разбрахте какво представлява рехабилитацията, може би ще ви се стори странно наличието на тези различни специалности. Още по-странното е, че знанията и компетенциите на тези професионалисти до голяма степен се припокриват с тези на кинезитерапевтите.
Важно е да отбележим, че в различните учебни заведения и специалности не се преподава напълно идентично. Някои неща на едно място се учат по-интензивно, отколкото на друго; програмата на рехабилитаторите може да се различава малко от тази на кинезитерапевтите, ерготерапевтите учат допълнителни неща и т.н.
Цялостно обаче всички те са част от една професия – и това е физиотерапия, както бива наричана в целия свят.
Ако пък човек реши да продължи да се развива академично, той може да продължи следването си и да придобие магистърска и докторска степен в своята специалност, което, разбира се, ще донесе титлата „Доктор на науките“ или (Doctor of Philosophy – PhD), а не доктор по медицина. Това уточнение е важно, защото има още един начин – четвърти вариант – някой да се занимава с физиотерапия, и това е като завърши медицина.
В България лекарите са лица, притежаващи образователно-квалификационна степен „Магистър по медицина“, което им дава право да практикуват медицина като общопрактикуващи лекари (GP – от англ. general practitioners).
Впоследствие те могат да се специализират в различни направления като педиатрия, неврология, ортопедия, хирургия и т.н. Едно такова направление е специализацията по „Физикална и рехабилитационна медицина“ или „Физиатрия“, както е известна в повечето държави.
Тези специалисти имат право да поставят медицински диагнози, да изписват лекарства, да извършват специализирани медицински изследвания, както и да назначават и изпълняват различни физиотерапевтични процедури.
Ролята на физиатрите се различава от тази на физиотерапевтите. Лекарите са ангажирани с това да диагностицират правилно пациентите – било чрез специализирана медицинска апаратура като ЯМР, КТ, ЕМГ или чрез физически преглед – и да назначат последващо лечение за тяхното общо състояние.
Физиотерапевтите, от друга страна, са фокусирани предимно върху функционалните възможности на пациентите и тяхната физическа дееспособност. Те използват поставените диагнози като средство, чрез което да определят рехабилитационния потенциал на пациентите и така да създадат план за тяхното лечение.
Макар административно физиотерапевтите да са подчинени на лекарите, те работят заедно за постигането на максималното възможно възстановяване на пациентите.
В България е много популярно лекарите по „Физикална и рехабилитационна медицина“ да се наричат „физиотерапевти“, а не „физиатрИ“. А физиотерапевтите да се наричат „кинезитерапевти“, „рехабилитатори“, „медицински рехабилитатори“ или „ерготерапевти“.
Това води до объркване сред пациентите и специалистите, което, както се оказва, няма просто решение. Допълнително има и едно разделение между различните специалисти, тъй като освен наименованието, има и административни различия, които влияят на динамиката и начина, по който те изпълняват своите функции.
Втората причина за объркването сред пациентите е свързана с всеобщото разбиране на процеса и термините, свързани с професията, което – както вече разбрахме – не е на добро ниво, тъй като липсва комуникация и информация по темата.
Какво се случва при един типичен случай?
На пациента му се назначава физиотерапия за някакъв проблем от лекар по „Физикална и рехабилитационна медицина“ – или така нареченият „физиатрИСТ“, – при което той бива изпратен в отделение по физиотерапия в някоя голяма болница или ДКЦ.
Там му се правят назначените процедури с физикални фактори (електротерапия, лазер, ултразвук, магнит и т.н.), които биват изпълнявани от кинезитерапевти или рехабилитатори (физиотерапевти). В някои случаи в допълнение се показват общи или специфични лечебни упражнения, чрез които да се адресират някои от функционалните проблеми на пациентите.
Често се остава с впечатление, че токът, магнитът, ултразвукът и другите процедурки са физиотерапия, а пък упражненията – кинезитерапия, което е неправилно и ненужно разделение на и без това обърканата ситуация.
Физикалните фактори, упражненията и обучението на пациентите са част от средствата на физиотерапевтите – и всичко това реално е физиотерапия.
Често специалистите са наясно с процеса, но за пациентите не е напълно ясно какво точно се прави и как се нарича. Липсата на комуникация и обяснение от страна на професионалистите води до объркване сред обществото.
Смятаме, че това не само подкопава доверието към професията, но и създава риск да не успеем да помогнем на някои хора – просто защото не знаят какво могат да очакват от нас.
Заключение
Вярваме, че както съществува едно наименование за професиите „лекар“, „инженер“ или „актьор“ във всяка развита държава, така трябва да има и едно ясно наименование за професията „физиотерапевт“ – а не три и повече. Това е важно не само за улеснение на нас като специалисти, но и за самите пациенти.
Както вече споменахме, объркването около терминологията не само че не помага, но в някои случаи може реално да забави необходимото лечение и помощ.
Имали сме пациенти, които по-късно споделят, че не са се обърнали към нас още в началото, защото са смятали, че щом се наричаме „физиотерапевти“, работим единствено с апаратни процедури и масаж, но не и с упражнения и активна рехабилитация. Те са търсили „кинезитерапевт“, вярвайки, че единият специалист прави едно, а другият – друго.
Именно това е и една от причините да създадем тази статия – защото вярваме, че тази информация трябва да достигне до повече хора в името на тяхното здраве и развитието на професията ни.
Източници:
World Physiotherapy. Policy statement: Description of physiotherapy. London, UK:
World Physiotherapy; 2023. Available from: world.physio
https://www.informiran.net
https://en.wikipedia.org
https://physiobg.com
https://www.physio-pedia.com