От предишните статии в блога вероятно вече сте добили представа какво представлява физиотерапията и с какво се различава от рехабилитацията. В тази статия ще разгледаме кои са основните цели и задачи на физиотерапията и как се прилага тя.
Съдържание
Каква е целта на физиотерапията?
Основната цел на физиотерапията е да изгражда, поддържа или възстановява движенията и функционалните способности на хората през целия им живот. Това се постига чрез научнообосновано прилагане на основните методи, с които работи физиотерапевтът: мануална терапия, природни и преформирани физикални фактори, физически упражнения и обучение.
Има нещо, което често убягва на много пациенти, а бих казал – понякога и на някои физиотерапевти: ние не сме лекари. Нашата цел не е да поставяме медицински диагнози, нито да лекуваме директно заболяванията. Нашата роля в рехабилитационния процес е да идентифицираме, анализираме и подпомагаме преодоляването на двигателните и функционални дефицити, произтичащи от тези заболявания.
При получаване на травма, както и при редица заболявания, организмът претърпява промени, които нарушават нормалната анатомия, физиология и биомеханика. Това често води до появата на симптоми като болка, ограничена подвижност и мускулна слабост. Основната задача на лекарите е да диагностицират и адресират както първопричината и самото заболяване, така и симптомите, използвайки утвърдените средства на традиционната медицина – медикаменти, хирургия и подходящи медицински препоръки.
Доста често обаче, в резултат на тези заболявания, възникват различни функционални проблеми, в чието разрешаване вече се включват физиотерапевтите. Сред най-често срещаните функционални дефицити са:
- мускулна слабост
- ограничен обем на движение
- ставна нестабилност
- нарушено равновесие
- понижен аеробен капацитет
- нарушения в периферното кръвообращение
В резултат от тези нарушения, може да се стигне до загуба на редица функции от ежедневието, като:
- Ходене
- Качване и слизане по стълби
- Сядане и ставане
- Захващане
- Носене
- Клякане
- Навеждане
И т.н
Липсата на тези способности пък от своя страна може да доведат до невъзможност на пациентите да се самообслужват, да се придвижват, да ходят на работа/училище, да се грижат за дома и близките си и т.н.
Познанията за заболяването и диагнозата са важни за физиотерапевтите, но те не дават представа за това, какви са реално двигателните ограниченията и дефицити на пациентите. Диагнозата казва какво е увредено, но не казва как това влияе върху ежедневието и способностите.
Нека дадем пример за да стане по-ясно:
Човек претърпява тежка травма на колянната става. Лекарите правят обстоен преглед и назначават специфично образно изследване, с което да се потвърди хипотезата им. Поставя се диагноза – “Руптура (разкъсване) на предната кръстна връзка”. След консултация с хирург се препоръчва оперативно лечение на въпросната структура в коляното. Лекарите правят операция и подменят увредената връзка. В последствие се изписват различни медикаменти ако се налагат и пациента се изписва за последващо възстановяване от лечебното заведение. И тук идва ролята на физиотерапията.
- възстановяване на обема на движение
- засилване на мускулатурата на долния крайник
- подобряване на равновесието
- възвръщане на походката
- възстановяване на функционални умения
Само че, медицинската диагноза “Реконструкция на предна кръстна връзка” не ни дава информация, кои функции наистина са засегнати и от какво наистина има нужда пациента.
- Има ли все още болка?
- Колко ограничено е движението?
- Може ли да се придвижва сам?
- В какво състояние е 2 седмици след операцията? А след месец?
И най-важното — Ще има ли разлика между този и друг пациент със същата травма, операция или диагноза?
Предполагам че придобивате представа защо разликата между това което правят лекарите и физиотерапевтите е голяма. Да, диагнозата и заболяването са важни, но те не разкриват изцяло или въобще понякога, какво е функционалното състояние на всеки един пациент. Не винаги структурните изменения корелират със симптомите, които пациентите изпитват. Типичен пример за това е дисковата херния. Изследвания правени по въпроса показват, че дисковите хернии не винаги са симптоматични и човек може и да не разбере, че има дискова херния само от това как се чувства. [2][3]
Често се случва физиотерапевтите да се фокусират прекалено много върху резултатите от образните изследвания и анатомичните структури (фасция, фиброза, шипове, анатомични особености) вместо върху функционалните способности на пациентите.
Бъдете внимателни и критични, ако ви предложат физиотерапия, базирана единствено на рентгенова снимка или диагноза, без да се извърши функционална оценка и без да се вземат предвид вашите индивидуални нужди, ограничения и цели!
Как се прилага физиотерапията?
Научно-базираната физиотерапия включва няколко основни елемента, чрез които ефективно се прилагат знанията и уменията на физиотерапевта. Процесът най-често е следният:
-
Изследване
Когато пациент дойде при нас, първата стъпка е да направим цялостна оценка на неговото функционално състояние. Тя започва с обстоен разговор, наречен анамнеза, по време на който събираме информация за проблема – кога и как е възникнал, какви са оплакванията, какви средства и лечение са били прилагани до момента и какъв е техният ефект. Също така придобиваме знания за ежедневието на пациента, неговия начин на живот, професия, хобита и други. Това е една от най-важните части от прегледа, тъй като историята на пациента предоставя ценна информация за по-доброто разбиране на случая.
След това се подбират и извършват специфични функционални тестове, насочени към откриване на причините за оплакванията. Тези тестове често са свързани с пасивния и активен обем на движение в ставите, мускулната сила, координацията и баланса. Ако пациента има болка при клякане и навеждане, е добра идея да се види как този човек извършва тези движения, какви са неговите ограничения, къде е дискомфорта и какви са притесненията му.
Важно е да се разбере, че прегледът не се изчерпва с преглед на образни изследвания, опипване на болезненото място и поставянето на диагноза. Това би било крайно недостатъчно, защото не адресира същинската цел – а именно, да се разбере кои функции са засегнати и защо.
-
Функционален анализ
Следващата стъпка е функционалният анализ, който обхваща цялостния контекст на състоянието на пациента. Тук се взима предвид и се анализира цялата информация, която сме получили при анамнезата – общото състояние, резултатите от проведените фунцкионални тестове, степен и продължителност на увреждането, професия, двигателна активност, социална среда, цели и т.н. На базата на всички тези неща се прави обективна оценка на състоянието и се поставя диагноза.
-
Функционална диагноза
Физиотерапевтите обаче, не поставят медицинска диагноза, а функционална. Това означава, че диагнозата не отразява коя структура е засегната (кост, става, орган), а конкретни ограничения в двигателните способности и дейности.
Пример за функционална диагноза:
- Ограничена ставна подвижност след реконструкция на предна кръстна връзка;
- Нарушена мускулна функция след смяна на тазобедрена става;
- Нарушена координация и способност за придвижване след прекаран инсулт.
Двама пациенти с една и съща медицинска диагноза могат да имат напълно различни функционални диагнози и нужди от различна физиотерапия.
-
Прогноза
Често ни питат: „Имам този и този проблем, колко време ще отнеме да се възстановя?“ Това е изключително важен въпрос за всеки човек. За съжаление, не винаги можем да дадем дългосрочна прогноза, тъй като понякога проблемът може да е доста комплексен и да има редица фактори, които оказват влияние.
Каква е увредата, каква е продължителността на оплакванията, какво е общото състояние, какви са целите, колко е мотивиран самият пациент – и още много други неща – оказват влияние.
В такива ситуации често се прави първоначална или ориентировъчна прогноза, която в процеса на работа може да претърпи промени в зависимост от това как ще откликне пациента на лечението.
Не бъркайте сроковете за възстановяване, дадени от лекаря, с тези на физиотерапевта. Да, счупената кост може да „зарасне“ след обездвижване от няколко седмици, но пълното функционално възстановяване може да отнеме месеци, а понякога дори и повече.
-
План
След провеждане на изследването, функционалния анализ, поставянето на диагнозата и изготвянето на прогноза се създава индивидуален план за лечение. В него се определят дългосрочните и краткосрочните цели, както и конкретните задачи, необходими за оптимално функционално възстановяване.
Планът включва как ще се провеждат терапиите, тяхната честота и какви средства ще бъдат използвани. Разбира се, той трябва да бъде съобразен не само с това кое е най-ефективно от терапевтична гледна точка, но и с желанията, мотивацията и възможностите на пациента.
Често се забравя, че най-ефективната терапия е тази, която ще бъде изпълнявана последователно за определен период от време. Ако просто назначим упражнения или дадем инструкции, но пациентът не е постоянен, ефектът няма да бъде добър, колкото и „правилно“ да е самото лечение.
Затова изготвянето на плана е процес на сътрудничество с пациента – за да се намери най-подходящият подход за него и неговия начин на живот.
-
Терапия
Терапията, която ще бъде прилагана, включва всички действия на терапевта спрямо пациента, насочени към постигане на поставените цели. Това най-често са основните средства на физиотерапията, а именно – физическите упражнения, мануалната терапия, както и естествените и преформирани физикални фактори.
Друг важен елемент от терапията, дори бихме казали най-важният, е обучението. Обучението на пациента как и защо правим всички тези неща, как сам да управлява състоянието си и да дозира адекватно натоварването. Как да модифицира определени аспекти от ежедневието си, работата, тренировките и хобитата така, че да подпомогне възстановяването и да облекчи живота си.
И разбира се, не на последно място – терапията и изготвянето на програмата трябва да бъдат индивидуализирани спрямо специфичните нужди на пациента. Ако например пациентът има трудност при ставане и сядане, това е нещо, което трябва да бъде адресирано в терапията и целенасочено тренирано.
-
Резултатите и тяхното проследяване
Последният, но изключително важен елемент от терапевтичния процес е проследяването на резултатите. На базата на това доколко постигнатите резултати са положителни или не, планът за лечение, самата терапия, а дори и прогнозата могат да бъдат коригирани.
Основната цел винаги е една – да се достигне максималният възможен функционален потенциал на пациента. В някои случаи този потенциал е голям, в други – по-ограничен, но подходът винаги трябва да бъде индивидуален и динамичен.
Има един подходящ цитат, който гласи: „Това, което се измерва, се подобрява“. Той важи с пълна сила и тук. Необходимо е редовно да тестваме и проверяваме какъв е напредъкът и какви резултати постигаме заедно с пациента.
Това е изключително важна част от функционалното възстановяване. Понякога прогресът е очевиден – например, когато пациентът може да сгъва и разгъва оперирания крайник както здравия. Но в други случаи подобрението не се вижда толкова лесно. Тогава имаме нужда от обективни данни: Станал ли е мускулът по-силен или по-голям? Увеличил ли се е обемът на движение с няколко градуса? Намаляла ли е болката с няколко точки по скалата от 1 до 10?
Честото проследяване има две огромни предимства в рехабилитационни процес. От една страна да виждаш реалния прогрес мотивира и успокоява, както пациентите така и самите терапевти, а от друга помага на терапевта да коригира подхода, ако не се движи в правилната посока.
Заключение:
Често при нас идват пациенти, които споделят, че при предишно посещение при физиотерапевт им е било назначено лечение единствено на базата на образно изследване – рентгенова снимка, ядрено-магнитен резонанс или скенер. В много случаи не са проведени никакви функционални тестове, нито е проведен обстоен разговор за това какви са реалните оплаквания на пациента, какви ограничения изпитва и откъде всъщност произлиза проблемът, както и какви са неговите цели и очаквания спрямо действителните му нужди.
Не казваме, че абсолючтно всяко изследване трябва да се провежда по строго определен протокол или да следва фиксирана структура. Но назначаването на лечение за дискова херния, шип в петата или коксартроза, без да се вземат предвид функционалните възможности на пациента, е не само неефективно, но понякога дори и вредно.
Друг важен въпрос е как точно да се подходи към тези проблеми и по какъв начин може да се подобри функцията. Понякога назначаването на процедури, при които пациентът просто ляга и му се прилагат масаж, ток, магнит или ултразвук, е крайно неефективно за пълноценно и цялостно възстановяване.
Надяваме се, че информацията в нашия блог ще ви бъде полезна и ще ви помогне да откриете специалист, който е наистина загрижен за вашето състояние – такъв, който се стреми да реши проблема ви, а не просто да „лекува“ вашата рентгенова снимка.
Източници:
- Проф.Н. Попов – Въведение във физиотерапията – основни средства и методи, гл 2, стр. 35-60
- Nakashima H, Yukawa Y, Suda K, Yamagata M, Ueta T, Kato F. Abnormal findings on magnetic resonance images of the cervical spines in 1211 asymptomatic subjects. Spine (Phila Pa 1976). 2015 Mar 15;40(6):392-8. doi: 10.1097/BRS.0000000000000775. PMID: 25584950.
- Brinjikji W, Luetmer PH, Comstock B, Bresnahan BW, Chen LE, Deyo RA, Halabi S, Turner JA, Avins AL, James K, Wald JT, Kallmes DF, Jarvik JG. Systematic literature review of imaging features of spinal degeneration in asymptomatic populations. AJNR Am J Neuroradiol. 2015 Apr;36(4):811-6. doi: 10.3174/ajnr.A4173. Epub 2014 Nov 27. PMID: 25430861; PMCID: PMC4464797.
- World Physiotherapy. Policy statement: Description of physiotherapy. London, UK: World Physiotherapy; 2023. Available from: https://world.physio/policy/ps-descriptionPT
