Сигурни сме, че на всеки от вас му се е случвало да се нарани или да изпита болка в тялото си по някаква причина. Падане, удар или събуждане с неочакван дискомфорт в определена зона са ситуации, които всички познаваме. С изключение на по-сериозни и очевидни травми, при които необходимостта от намеса е ясна, в повечето случаи първата реакция е да „отбележим“ болката, да се уверим, че не става дума за нещо сериозно, и да дадем време на тялото да се възстанови.
В действителност, при голяма част от тези моментни състояния и болежки проблемът не е сериозен и симптомите отшумяват в рамките на ден или няколко дни. Това е естественият ход на подобни оплаквания — организмът намира начин да се справи с възпалението, отока, болката, ограниченията в движението, сковаността и дискомфорта.
Съдържание
Състояния с естествено благоприятен ход
В практиката си често се срещаме с пациенти, които изпитват болка, дискомфорт и функционални ограничения, въпреки че тъканното увреждане е минимално или вече се намира в процес на възстановяване. В тези случаи е много вероятно биологичните механизми на организма да са напълно достатъчни и да не съществува реална необходимост от активна терапевтична намеса.
Тези състояния се определят като временни и се характеризират, като състояния с естествено благоприятен ход. При тях често има липса на сериозна структурна увреда, значително влошаване и се наблюдава ясна тенденция към спонтанно подобрение. В повечето случаи те отшумяват в рамките на определен период дори без активно лечение.
Това не означава, че човек не изпитва болка или че липсват симптоми, а по-скоро че биологичните механизми и възстановителният потенциал на тялото са напълно достатъчни за справяне с проблема.
Остра неспецифична болка в кръста
Класически пример за такова състояние е острата неспецифичната болка в кръста. Почти на всеки се е случвало поне веднъж да изпита внезапна болка или така нареченото „сецване“ в кръста. В повечето случаи това не се появява без причина, но при липса на сериозни травми, неврологични симптоми, прогресивна слабост или други т.нар. червени флагове, най-вероятно симптомите ще започнат да се подобряват спонтанно. [1]
При подобни състояния болката обикновено намалява в рамките на 1 до 4 седмици, независимо дали се прилагат специални техники, упражнения или конкретни активности. Това не означава, че търсенето на професионална помощ и съвети е безсмислено. Истината обаче е, че в повечето случаи не става дума за сериозен проблем, а първата и най-важна стъпка е човек да остане спокоен и да не се притеснява излишно, тъй като симптомите често отшумяват сравнително бързо от само себе си. [2], [3]
Леко мускулно разтежение
Друго често срещано състояние с естествено благоприятен ход е мускулното разтежение. Леките мускулни разтежения обикновено се възстановяват напълно след кратък период на относителен покой, последван от разумно и постепенно връщане към активното движение. Леката болка, слабост и дискомфорт изпълняват защитна функция — ако се вслушваме в сигналите на тялото, те ни предпазват от допълнително натоварване на засегнатата зона и осигуряват необходимото време за възстановяване.
В такива случаи прекалено агресивното лечение, включително интензивна мануална терапия или преждевременно натоварващи упражнения, може дори да забавят възстановителния процес.
Ежедневни мускулно-скелетни олаквния
Разбира се, тук можем да изброим десетки т.нар. състояния и оплаквания, при които човек се събужда сутрин и установява, че не може да завърти главата си встрани, защото е спал в неудобна позиция; не може да вдигне ръката над глава поради болка в рамото; или не може да пренесе цялата си тежест върху единия крак заради болка в коляното и т.н.
В по-голямата част от тези случаи – и особено при липса на сериозна травма или механично увреждане – оплакванията започват да се подобряват спонтанно в рамките на следващите няколко дни. Това е напълно очаквано и отразява естествения възстановителен капацитет на организма.
Когато болката е по-силна и временно не позволява пълно натоварване на засегнатия крайник или област, това често води до естествено ограничаване на активността. Този относителен покой, макар и несъзнателен, може да бъде напълно достатъчен, за да се намали локалното възпаление, да спадне чувствителността на тъканите и постепенно дискомфортът да отшуми.
Болката не винаги означава нужда от лечение
Важно е да се подчертае, че тялото не „се чупи“, толкова лесно. Болката в повечето случаи е защитен механизъм и функция на нервната система, а не директен индикатор за уреждане. Именно поради това повечето болежки, които имат хората могат да спадната към тези т.нар. самоограничаващите се състояния, при които времето, постепенното връщане към движение и адекватната информация са напълно достатъчни за възстановяване. [4], [11]
Винаги съществуват начини, чрез които може да се подпомогне и ускори възстановяването при подобни състояния.
В действителност обаче, в повечето случаи това не е необходимо. Прекомерното лечение и свръхприлагането на физиотерапия носят и своите рискове — нещо, което наблюдаваме както в ежедневната си практика, така и в онлайн пространството.
Рискове от прекомерното лечение
Зависимост от лечение
Често хората започват да вярват, че ако „не се направи нещо“, болката им няма да отшуми и те никога няма да се възстановят. Това създава усещане за зависимост от външна намеса и подкопава доверието в собствените възстановителни способности на организма. Подобен модел е особено проблематичен, когато се поддържа от ненужно и продължително лечение. [5]
Катастрофизиране
Катастрофизирането представлява състояние, при което всяка нова болка или дискомфорт се възприема като сериозен и опасен проблем. Това често се наблюдава при хора, които получават „лечение“ при най-малкия симптом. В резултат субективното усещане за заплаха се засилва, което води до повишен страх, тревожност и чувство за безпомощност.
Намалена увереност и страх от движение
Страхът от движение е напълно естествена реакция при човек, който вярва, че се „наранява“ лесно и че дори леки натоварвания могат да доведат до болка или проблем. В подобни случаи движението започва да се избягва, което допълнително намалява увереността. За щастие човешкото тяло не е толкова крехко — то притежава значителен адаптивен капацитет и способност да се справя с натоварване, когато му се даде подходящият стимул. [6]
Финансови затруднения
Изключително важна за нас тема. Прекомерното и продължително лечение може да доведе до сериозни финансови затруднения за пациента. Честите посещения и скъпите терапии за състояния, които често се подобряват от само себе си, натоварват бюджета без съразмерна полза и създават допълнителен стрес, който може да влоши възприемането на болката и да забави възстановяването. [7]
Освен финансовата тежест, се формира и погрешното очакване, че лечението трябва да бъде дълго и скъпо, за да е ефективно. Един по-рационален подход цели не повече процедури, а навременна подкрепа, насърчаване на самостоятелността и разумно използване на ресурсите.
Удължен болков епизод
Парадоксално, но добре документирано в научната литература, прекомерната медицинска и терапевтична намеса при иначе самоограничаващи се състояния може да удължи болковия епизод. Честото фокусиране върху симптомите, редовното „наблюдение“ и постоянното търсене на интервенции поддържат усещането за заплаха и повишават чувствителността на нервната система. В резултат болката се задържа по-дълго, въпреки че тъканите са в процес на възстановяване или вече са се възстановили.
Кога трябва да се потърси помощ ?
Толкова много говорихме за това как тялото притежава огромен потенциал да се справя само и как в повечето случаи няма място за притеснение. Понякога обаче се сблъскваме със заболявания и проблеми, които не отминават толкова лесно. В някои случаи дискомфортът намалява, но не изчезва напълно; в други остава непроменен с дни или седмици, а понякога дори се засилва с времето. Именно тогава възниква ключовият въпрос: ще се справи ли организмът сам, или е необходима целенасочена намеса?
Има ясни ситуации, в които намесата е необходима и полезна.
Ограничена функция
Ситуация, която изисква намеса, е тази, при която болката и дискомфортът значително ограничават функционалните способности на човека. Например болка в рамото, толкова силна, че не позволява на майка да вдигне детето си; работник с внезапна болка в коляното, който не може да отиде на работа; или спортист, който „се сецва“ непосредствено преди състезание, за което е тренирал месеци наред.
В подобни ситуации намесата на специалист е изключително важна, тъй като е налице сериозно ограничение във функцията и ежедневните способности. Дори кратка, но целенасочена интервенция може значително да ускори възстановяването, да намали стреса и да помогне за по-бързото връщане към нормална активност.
Липса на прогрес
Ако след появата на оплакване симптомите останат без промяна или достигнат застой в рамките на една до две седмици (2+), най-вероятно е необходима намесата на специалист. В такива случаи е важно да се анализират възможните фактори, които провокират симптоматиката, и да се изготви адекватен план за нейното овладяване и лечение.
Риск от хронифициране
Когато болката и дискомфортът се задържат за дълъг перод от време без адекватен план за лечение, съществува риск те да хронифицират. Често в такива ситуации нервната система става по-чувствителна и това води до задържане на болката, ограничение на движенията и допълнително влошаване на симптомите. Навременната интервенция има за цел да прекъсне този процес и да намали риска от хронифициране. [6], [8]
Страх от движение
При продължително щадене и избягване на натоварване, освен риск от хронифициране, може да се развие и страх от движение (кинезиофобия). В тези случаи човек постепенно започва да избягва определени движения и активности от притеснение, че ще си навреди или ще влоши състоянието си. С течение на времето това избягване не само може да забави възстановяването, но и да усили болката, дори при липса на реална тъканна увреда. [6], [8]
В подобни ситуации е важно да се намеси професионалист, който да адресира симптомите и да помогне за възстановяване на увереността в движението чрез ясни, адекватни и постепенно надграждащи наставления.
Как трябва да изглежда намесата при такива състояния ?
Разбрахте вече че не е толкова просто, както има полза от това да се изчака така и има полза от това да се намеси професионалист в подходящия момент. Но кой е подходящият момент? Как трябва да изглежда една такава намеса? Как да намерите подходящ специалист, който да знае кога и как да се намеси?
Ами като за начало е важно да отидете при някой, който да следва основните принципи, които описахме в тази статия.
Важно е състоянието да бъде ясно обяснено и да се прецени дали действително има повод за притеснение, или става въпрос за често срещан и напълно обратим проблем.
Доста често за повечето състояния, които не причиняват голям дискомфорт или с времето постепенно се подобряват, по-малката и не толкова агресивна намеса в повечето случаи е по-добра.
Също така прекаленото пасивното лечение или пълната забрана за движение рядко водят до добри резултати. Много по-ефективен подход е изготвянето на индивидуален план с ясна прогресия, съобразен с конкретните възможности и нужди на пациента, който да подпомага възстановяването по безопасен и устойчив начин. [9]
Основният фокус трябва да бъде върху това пациентът да бъде подкрепен да си помогне сам. Необходимо е да се нормализира наличието на болка, да се поддържа активността и постепенно да се повишават толерансът и капацитетът на тъканите.
Заключение
Тази статия има за цел да напомни, че тялото разполага с изключителен капацитет да се възстановява. Не всяка болка означава проблем, не всеки дискомфорт изисква лечение и не всяко усещане е знак за нещо сериозно. Понякога най-важното е да разбереш какво се случва с тялото ти, да запазиш спокойствие и да му дадеш нужното време и движение.
В много случаи най-доброто „лечение“ е знанието, увереността, поддържането на активност и търпението. А добрият специалист е този, който не те прави зависим, а ти помага да си върнеш контрола, да се довериш на собственото си тяло и да разбереш кога имаш нужда от подкрепа — и кога можеш да се справиш сам. [10]
Източници:
[1] Hartvigsen J, Hancock MJ, Kongsted A, Louw Q, Ferreira ML, Genevay S, Hoy D, Karppinen J, Pransky G, Sieper J, Smeets RJ, Underwood M; Lancet Low Back Pain Series Working Group. What low back pain is and why we need to pay attention. Lancet. 2018 Jun 9;391(10137):2356-2367. doi: 10.1016/S0140-6736(18)30480-X. Epub 2018 Mar 21. PMID: 29573870.
[2] van Tulder MW, Koes B, Malmivaara A. Outcome of non-invasive treatment modalities on back pain: an evidence-based review. Eur Spine J. 2006 Jan;15 Suppl 1(Suppl 1):S64-81. doi: 10.1007/s00586-005-1048-6. Epub 2005 Dec 1. PMID: 16320031; PMCID: PMC3454555.
[3] da C Menezes Costa L, Maher CG, Hancock MJ, McAuley JH, Herbert RD, Costa LO. The prognosis of acute and persistent low-back pain: a meta-analysis. CMAJ. 2012 Aug 7;184(11):E613-24. doi: 10.1503/cmaj.111271. Epub 2012 May 14. PMID: 22586331; PMCID: PMC3414626.
[4] Brinjikji W, Luetmer PH, Comstock B, Bresnahan BW, Chen LE, Deyo RA, Halabi S, Turner JA, Avins AL, James K, Wald JT, Kallmes DF, Jarvik JG. Systematic literature review of imaging features of spinal degeneration in asymptomatic populations. AJNR Am J Neuroradiol. 2015 Apr;36(4):811-6. doi: 10.3174/ajnr.A4173. Epub 2014 Nov 27. PMID: 25430861; PMCID: PMC4464797.
[5] Prevention and treatment of low back pain: evidence, challenges, and promising directions
Foster, Nadine EBuchbinder, Rachelle et al.
The Lancet, Volume 391, Issue 10137, 2368 – 2383
[6] Vlaeyen JWS, Linton SJ. Fear-avoidance and its consequences in chronic musculoskeletal pain: a state of the art. Pain. 2000 Apr;85(3):317-332. doi: 10.1016/S0304-3959(99)00242-0. PMID: 10781906.
[7] Lin CW, Haas M, Maher CG, Machado LA, van Tulder MW. Cost-effectiveness of guideline-endorsed treatments for low back pain: a systematic review. Eur Spine J. 2011 Jul;20(7):1024-38. doi: 10.1007/s00586-010-1676-3. Epub 2011 Jan 13. PMID: 21229367; PMCID: PMC3176706.
[8] Wideman TH, Adams H, Sullivan MJ. A prospective sequential analysis of the fear-avoidance model of pain. Pain. 2009 Sep;145(1-2):45-51. doi: 10.1016/j.pain.2009.04.022. Epub 2009 May 23. PMID: 19477072.
[9] Low back pain and sciatica in over 16s: assessment and management. London: National Institute for Health and Care Excellence (NICE); 2020 Dec 11. (NICE Guideline, No. 59.) Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK562933/
[10] O’Sullivan PB, Caneiro JP, O’Keeffe M, Smith A, Dankaerts W, Fersum K, O’Sullivan K. Cognitive Functional Therapy: An Integrated Behavioral Approach for the Targeted Management of Disabling Low Back Pain. Phys Ther. 2018 May 1;98(5):408-423. doi: 10.1093/ptj/pzy022. Erratum in: Phys Ther. 2018 Oct 1;98(10):903. doi: 10.1093/ptj/pzy087. PMID: 29669082; PMCID: PMC6037069.
[11] Moseley GL, Butler DS. Fifteen Years of Explaining Pain: The Past, Present, and Future. J Pain. 2015 Sep;16(9):807-13. doi: 10.1016/j.jpain.2015.05.005. Epub 2015 Jun 5. PMID: 26051220.