Добре дошли в нашия скромен блог. Тук е мястото, където ще споделяме различна,
интересна, полезна и необходима информация относно физиотерапията и здравето.
Според нас има нужда и желание за повече подобно съдържание. Идеята за този блог се зароди преди доста време, но ето че настъпи моментът да излезем от „пещерата“ и да започнем да споделяме с нашите слушатели и читатели защо толкова обичаме физиотерапията и как тя може да подобри живота ни.
Смятаме, че всеки би имал полза от това да научи повече за това как работи тялото му и
да използва това знание, за да си помогне. Бихме искали блогът да е насочен към това
как хората могат да си помагат сами при различни състояния, изискващи рехабилитация
и физиотерапия. Какво се прави при травми и проблеми, възникнали при ежедневни
дейности, тренировки или инциденти? Кога да потърсите помощ при определени
състояния? Към кого да се обърнете, ако е необходима такава помощ? И още много други
въпроси. Разбира се, освен нашето лично мнение, което няма как да отсъства, ще се
стремим твърденията и информацията, която споделяме, да бъдат подкрепени от
науката. Нашето мнение е, че физиотерапията, а и не само тя, трябва да бъде
практикувана научнообосновано, т.е. да има доказателства, които обосновават взетите
решения и подходи в лечението на даден проблем. Все пак, не сме в 18-ти век.
Мислим, че вдигнахме летвата достатъчно високо дори и за нас — време е да започнем с
първата статия:
Съдържание
Какво е физиотерапия?
Физиотерапия или физикална терапия (physiotherapy/physical therapy) са английски
термини с гръцки и латински корени. „Physio“ идва от гръцки и означава „природа“ или
нещо „физическо“. „Therapy“ идва от гръцки и латински и означава „лечение“ или „да се
погрижиш“. Казано по друг начин — да се погрижиш за физическото благополучие на
някого.
Според Oxford English Dictionary, дефиницията на физиотерапията е: „Лечение на
болести, травми и деформации чрез природни средства като масаж, топлинни процедури
и упражнения вместо лекарства или хирургична намеса.“
Световната конфедерация по физиотерапия (World Physiotherapy) определя професията
така:
„Физиотерапията е професия в сферата на здравеопазването, практикувана
от лица, наричани физиотерапевти, с цел изграждане, поддържане и
възстановяване на движението и функционалните способности на хората през
целия им живот.“
Хората прибягват до физиотерапия в моменти на травма, болка, заболявания, както и при
нормалните физиологичните процеси, свързани със стареенето. Общо взето всяко
състояние, което влияе негативно на здравето, движението и функционалността на
човека, може да бъде предмет на тази професия. Целите на физиотерапията се постигат
чрез научнообосновано прилагане на средствата, с които тя работи: физически
упражнения, функционални тренировки, обучение, комуникация с пациента, мануална
терапия, както и естествени и преформирани физикални фактори. Всичко това се постига
чрез цялостния процес на оценка, анализ, диагностика, терапия и проследяване на
състоянията, изискващи рехабилитация.
Квалификацията и професионалните задължения на физиотерапевтите включват широк
кръг от компетенции:
- Провеждане на обстойни и изчерпателни прегледи на пациенти;
- Анализиране на резултатите и оценяване на състоянието;
- Формулиране на функционална диагноза, прогноза и план за терапия;
- Консултиране и препращане към други специалисти при нужда;
- Извършване на физиотерапевтични интервенции и обучение на пациента;
- Проследяване и оценка на резултатите от терапията;
- Даване на препоръки за самопомощ;
- Колаборация с други професионалисти.
Физиотерапевтите заемат различни роли в рехабилитационния процес. Те могат да
следят и водят физиотерапевтичните процедури, да обучават пациентите, да менажират
екип от специалисти, да преподават, да правят изследвания и дори да изграждат и
имплементират здравни политики на локално, национално или международно ниво.
Могат да работят както самостоятелно, така и като част от интердисциплинарен екип
изискващ комуникация между колеги физиотерапевти, лекари, треньори, преподаватели,
семейство, болногледачи, както и много други специалисти.
Къде се практикува физиотерапията?
С една дума – Навсякъде. Това е едно от най-големите й предимства. В зависимост от
нуждата — превенция, лечение или рехабилитация — физиотерапията може да бъде
прилагана в болници, хосписи, домове за възрастни, частни домове, училища, спортни
клубове, офиси, работни места, спа центрове, публични пространства, рехабилитационни
центрове и дори онлайн. Списъкът е дълъг и непрекъснато се разширява.
История
Не много хора знаят, че физиотерапията е едно от най-старите организирани
направления в медицината, датиращо хиляди години назад във времето. Смята се, че
началото на тази професия – ако можем да я наречем така в онзи етап – се заражда в
древните цивилизации на Китай и Индия, а малко по-късно се откриват данни за
прилагането й в Древен Египет, Гърция и Рим. Счита се, че гръцките лекари Хипократ и
Гален са първите “физиотерапевти”, опитващи се да повлияят на пациентите си чрез
масаж, мануална терапия и хидротерапия. Те описват сравнително точно – поне за
времето си – разположението на основните мускули и кости.
През епохата на Ренесанса и Просвещението (XIV–XVIII век) се наблюдава значителен
напредък в развитието на науката и в познанията за човешкото тяло. Развиват се
дисциплините анатомия, физиология и биомеханика. Около 1750 г. дори са създадени
първите устройства за електротерапия от двама немски учени [*].
Първите документирани прояви на физиотерапията като организирана професия са в
Швеция, благодарение на Пер Хенрик Линг, който се смята за баща на шведската
гимнастика и на шведския масаж, познат днес като класически масаж. Той основава и
едно от първите (възможно най-първото) учебни заведения за мануална терапия и
упражнения през 1813 г., където се обучават sjukgymnaster („практикуващи лечебна
гимнастика“). Малко след това думата „физиотерапия“ започва да се използва все по-
често и достига до съвременното си значение.
В онези времена, когато се говори за физиотерапия, най-често се има предвид мануална
терапия и масаж. В обществото обаче това не се възприема особено положително, тъй
като масажистките по онова време често са „оправяли“ клиентите си по други начини.
Тогава няколко медицински сестри от Великобритания, търсещи промяна в статута на
своята практика, създават Дружество за физиотерапия през 1894 г., с цел да легитимират
и утвърдят професията. Те въвеждат правила за практикуването й, започват да
публикуват научна литература и да работят съвместно с лекари и техните пациенти.
Физиотерапията претърпява голям скок в развитието си по време на Първата световна
война, когато нуждата от специалисти, лекуващи и възстановяващи физическата функция
на ранените войници, е била крайно належаща. Основните средства за лечение тогава са
масажът и мануалната терапия. Имало е огромно търсене от болниците за хора, които да
поемат тази роля.
След войната обаче, масажът и мануалната терапия започват да се възприемат като
пасивна терапия. Новосъздадените асоциации в почти всички развити държави от онова
време настояват за прилагане на методи, чрез които пациентите да имат активен контрол
върху процеса на възстановяване. Масажистите и физиотерапевтите започват да
използват физически упражнения като част от лечебния процес. Именно тогава е
създадена и добре познатата сред колегите „клетка на Роше“, чиято цел е да подпомага
движението чрез отбременяване на крайниците.
До Втората световна война основните физиотерапевтични средства са упражненията,
масажът и разтягането на крайниците. След 1950 г. към терапевтичния арсенал се
добавят манипулации на гръбначния стълб и крайниците, както и използване на
естествени и преформирани физикални фактори.
През 50-те и 60-те години физиотерапевтите започват все по-активно да използват
научния подход, с цел да докажат ефективността и безопасността на терапевтичните
интервенции, които прилагат. Публикуват се все повече научни трудове и изследвания,
създават се учебници и се провеждат специализирани курсове. По това време
физиотерапията вече е широко разпространена професия в болниците в Европа и
Северна Америка.
През 1951 г. е създадена Световната конфедерация по физиотерапия, чиято цел е да се
организират ежегодни конференции за споделяне на научния прогрес и развитието на
професията.
В наши дни физиотерапията е дисциплина със силна научна основа, с възможности за
следдипломна квалификация, специализации в различни направления и с акцент върху
диагностичния процес, ефективността на терапиите и активното участие на пациента.
Физиотерапията в България
Началото на физиотерапията в България (тогава наричана лечебна физкултура) се
поставя след края на Втората световна война. През 1947–1948 г. е открита първата
катедра по лечебна физкултура към Висшето училище по физическа култура. Четири
години по-късно завършват и първите методисти по лечебна физкултура (ЛФК).
Постепенно интересът към специалността сред лекари и медицински специалисти се
увеличава и паралелно с това се разкриват кабинети по ЛФК в цялата страна.
България е една от първите държави в Европа, въвела 4-годишно университетско
образование по физиотерапия (в България наричана кинезитерапия). Дипломирането се
извършва от акредитирано висше училище по програма, отговаряща на държавните
изисквания и на тези на Световната конфедерация по физиотерапия (World Confederation
of Physical Therapy – WCPT).
През 1990 г. се учредяват „Съюзът на кинезитерапевтите в България“ (СКБ) и
„Независимият съюз на рехабилитаторите в България“ (НСРБ).
През 1991 г. тези два съюза се сливат в „Асоциация на кинезитерапевтите и
рехабилитатори в България“ (АКРБ) и представят официална кандидатура за членство в
WCPT, както и в нейния Европейски регион – WCPTE.
През 1995 г. България е приета за редовен член на WCPT.
Необходимо условие за членство в WCPT е държавата да бъде представена само от
една професионална организация. Само така тя има право да участва в световните
конгреси, да получава програми, да провежда чуждестранни курсове и да издава
сертификати за работа в страните членки. Затова през 2008 г. „Съюзът на
кинезитерапевтите в България“ (СКБ) прекратява дейността си и преминава в структурата
на „Асоциацията на кинезитерапевтите и рехабилитатори в България“ (АКРБ).
През 2011 г. асоциацията се преименува на „Асоциация на физиотерапевтите в България“
(АФБ), в която могат да членуват кинезитерапевти, медицински рехабилитатори,
ерготерапевти и рехабилитатори. Така всички те стават равноправни членове на WCPT и
WCPTE.
През 2020 г. „Световната конфедерация по физикална терапия“ (WCPT) официално
сменя името си на „Световна физиотерапия“ (World Physiotherapy).
Физиотерапевт, кинезитерапевт или рехабилитатор?
В България съществуват няколко различни наименования на професията –
физиотерапевт, кинезитерапевт, рехабилитатор, медицински рехабилитатор и др. Много
хора, включително и някои медицински специалисти, не знаят каква точно е разликата
между тези специалности. Истината е, че разлика всъщност няма – всички те са
наименования за една и съща професия: физиотерапевт, както е позната и призната в
световен мащаб.
Хората, практикуващи гореизброените професии, имат еднакви компетенции, използват
едни и същи методи и не се различават по естеството на работа.
Защо тогава възниква това объркване – ще се опитаме да обясним в следващите ни
статии по темата.
Заключение
Надяваме се, че сте научили нещо ново и полезно за това какво представлява
физиотерапията и как се е развивала от древността до наши дни.
Физиотерапията в България, както и по света, е преживяла множество трансформации в
начина на преподаване, практикуване и възприемане. Макар че образователната система
се стреми да отрази научния напредък, процесът понякога изостава. Това е напълно
разбираемо — академичните програми не могат да се адаптират със същата скорост, с
която се публикуват нови изследвания. Затова ролята на активните, любознателни
професионалисти, преподаватели и студенти е ключова за движението напред.
Това е и нашата цел с този блог — да направим науката и практиката по-достъпни,
разбираеми и полезни. Вярваме, че физиотерапията е прекрасна професия — тя е начин
да помагаш, да обучаваш и да вдъхновяваш хората да поемат контрол над своето
здраве.
Очаквайте следващите ни статии, в които ще разгледаме още аспекти на професията, ще
разсейваме митове и ще дадем практически съвети за движение, възстановяване и
оптимално здраве.
Източници
Oxford English Dictionary, s.v. “physiotherapy (n.),” July 2023,
https://doi.org/10.1093/OED/6752332642.
https://www.oed.com/
World Physiotherapy. Policy statement: Description of physiotherapy. London, UK:
World Physiotherapy; 2023. Available from: https://world.physio
Kaiser W. Johann Gottlob Krüger (1715-1759) und Christian Gottlieb Kratzenstein (1723-1795) als Begründer der modernen Elektrotherapie [Johann Gottlieb Krüger (1715-1759) and Christian Gottlieb Kratzenstein (1723-1795) as originators of modern electrotherapy]. Zahn Mund Kieferheilkd Zentralbl. 1977;65(5):539-54. German. PMID: 143842.
Physiopedia (2022, March 22). The history of physiotherapy [Video] YouTube: https://youtu.be/
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/
https://en.m.wikipedia.org/
https://bgapt.org