В предишната статия обсъдихме какви са причините за прилагане на физиотерапия, както и каква е целта на самата професия. Но как всъщност се осъществяват тези неща на практика?
Физиотерапевтите разполагат с няколко основни средства, които се използват в различни ситуации и в различно съотношение, в зависимост от индивидуалните нужди на пациента. Съществуват четири основни вида такива средства, които ще разгледаме по-долу.
Съдържание
Мануална Терапия
Изразът „мануална терапия“ произлиза от латинската дума за „ръка“ – manus и в буквален превод означава „терапия с ръце“. Под мануална терапия се включват всички техники и интервенции, които физиотерапевтите изпълняват, използвайки ръцете си.
Към тази група спадат различни масажи, мобилизации, стречинг, акупресура, тейпинг, както и всички други техники, при които ефектът се постига чрез директна намеса и докосване от страна на терапевта.
Мануалната терапия в повечето случаи е пасивно средство – на пациента се прилага дадена техника с цел да се повлияят неговите симптоми и впоследствие да се подобрят функциите му. Често тя не се използва самостоятелно, а като допълнение към индивидуалния рехабилитационен план.
Естествени и преформирани физикални фактори
Физикалните фактори са друго средство, използвано от физиотерапевтите, чрез което по естествен или преформиран (преобразуван/променен) начин се използват природни сили с цел постигане на лечебен ефект. Те се разделят на два основни типа: естествени и преформирани.
Естествените физикални фактори включват въздействието на слънцето, вятъра, водата и почвата върху тялото. Примери за такива процедури са хелиотерапия (лечение със слънце), хидротерапия (лечение с вода), аеротерапия (лечение с въздух), калолечение и балнеотерапия.
Към преформираните физикални фактори спадат електротерапията, магнитотерапията, лазерната терапия, парафинотерапията и други. За прилагането им е необходима специализирана апаратура.
Според въздействието им върху тялото физикалните фактори могат да бъдат още термални (загряващи или охлаждащи) или електрически (използващи електрически ток за постигане на лечебен ефект).
Макар че физикалните фактори не са основното средство за лечение в арсенала на физиотерапевтите, те могат значително да подпомогнат оздравителния процес чрез ефектите си върху клетъчния метаболизъм, болката, възпалението, регенерацията и срастването на тъканите. В много случаи това става с по-малко нежелани реакции в сравнение с някои медикаментозни или хирургични интервенции. Подобно на мануалната терапия, физикалните фактори най-често се използват като допълнение към индивидуалния рехабилитационен план.
Физически упражнения
За разлика от предишните две средства, които са предимно пасивни интервенции, физическите упражнения са средство, което изисква активно участие от страна на пациентите.
Изпълнението на упражнения е един от най-ефективните методи за справяне с функционалните дефицити. Всъщност възстановяването на засегнатите функции не може да бъде постигнато пълноценно с нищо друго освен с двигателна активност и упражнения.
Да, прилагането на мануална терапия и физикални фактори подпомага възстановяването, но упражненията са основата на физиотерапевтичната програма и трябва да бъдат включени възможно най-рано след започване на лечението.
Обучение
Обучението е може би едно от най-важните и ефективни средства, чрез които физиотерапевтите могат да повлияят на пациентите. В някои случаи то е дори единствената необходима интервенция за разрешаване на даден функционален проблем.
Обучението може да бъде насочено както към възстановяване на способности като придвижване (ходене, качване и слизане по стълби) и самообслужване (обличане, хранене и др.), така и към изграждане на нови умения и здравословни навици.
Как се избира кои физиотерапевтични средства да се използват?
Както виждате, физиотерапевтите владеят и боравят с множество различни средства за повлияване на състоянието на пациентите. Понякога терапевтите имат афинитет към определени методи и голяма част от практиката им се основава на тяхното прилагане.
Например, има професионалисти, които използват основно мануална терапия и физикални фактори, докато други наблягат на активната терапия и обучението.
Това, което препоръчваме на пациентите, е при консултация с физиотерапевт да се уверят, че изборът на средствата, с които работи терапевтът:
-
На първо място е съобразен с индивидуалните нужди, функционалното състояние и етапа на възстановяване;
-
И на второ място отговаря на наличните научни доказателства за ефективност, а не се основава единствено на лични предпочитания, субективно мнение или опит – независимо колко дългогодишен е той.
Например, в острия период след операция приоритетите са контрол на болката, намаляване на отока и възстановяване на базовата подвижност. Няколко месеца по-късно акцентът вече пада върху силата, стабилността и постепенното връщане към спорт или работа.
През цялото това време средствата, които се използват, се променят според симптомите, функционалното състояние и индивидуалната реакция на пациента.
Кога най-често се използват различните средства?
Мануалната терапия обикновено се прилага в по-ранните фази на възстановяване или при обостряне на хронични оплаквания, когато болката и ограничената подвижност не позволяват активно възстановяване.
Физикалните фактори също се използват в острата и ранната фаза от възстановителния период – при силна болка, оток, висока чувствителност или когато пациентът не може да участва активно.
Физическите и лечебните упражнения се включват възможно най-рано и се подбират, модифицират и прогресират според фазата на възстановяване по време на целия рехабилитационен период.
Обучението е средство, необходимо през целия процес, още от самото начало. Разбира се, естеството и акцентът на насоките, които се дават, се променят според периода на възстановяване. В ранните фази обучението е насочено към безопасност, протекция и позиции, докато в по-късните – към менажиране на физическия стрес и възобновяване на натоварването и активностите в ежедневието и спорта.
Заключение
Физиотерапията е много повече от прилагане на отделни техники. Тя е комплексен процес, основан на научни доказателства, клиничен опит и индивидуален подход към всеки пациент.
Ефективността ѝ не зависи от една конкретна „вълшебна“ процедура, а от умението на специалиста да комбинира правилните средства в правилния момент – според състоянието, целите и нуждите на човека пред него.
Именно затова е важно пациентите да бъдат информирани, активни и критични към това, което им се предлага като лечение. Не се колебайте да задавате въпроси, да искате обяснения и да търсите специалист, който може да аргументира избора си не с лични предпочитания, а с научни доказателства и ясно планирана стратегия за вашето възстановяване.
